Отговорът на подполковника не изненада Суонсън. Той кимна и предположи:
— Директорът на Националното разузнаване и секретарят на Вътрешна безопасност ли?
Кастило поклати глава.
— Президентът и аз.
— Само ти и президентът? Наистина съм впечатлен, подполковник — изви вежди Суонсън. — Значи човек на много високо ниво смята, че заплахата е истинска.
— Посланик Монтвейл приема заплахата за съвсем истинска. Щом огледаме, Джак, заминаваме за Вашингтон. Той иска да говори с теб лично.
— Мама му стара! — възкликна Бритън.
— Това ми напомня… — Кастило се сети за нещо. Посочи радиостанцията под таблото на „Юкона“. — Вързана ли е към комуникационната система на Тайните служби! Говоря за Вашингтон.
Суонсън кимна.
— Искам да съобщя на Монтвейл, че съм тук и че заминаваме за Вашингтон — заедно с Бритън — веднага щом приключим тук. Допълнително ще му съобщя в колко да ни очаква.
Суонсън кимна и натисна ревера си с пръст.
— Тук Пържола — заговори той. — Това чудо работи ли?
Отговорът долетя незабавно:
— Чувам ясно, без смущения.
— Съобщи на Голямото око, че дон Жуан е с мен и — ще намине да се видят — с Англичанчето — по-късно днес.
Допълнително ще съобщя за точното време на пристигане. Потвърди.
— Прието. Ще предам.
Суонсън се обърна към Кастило:
— Готово.
— Благодаря, въпреки че имам чувството, че току-що съм си записал час за зъболекар.
Суонсън се усмихна и попита:
— Кажи, подполковник, мислиш ли, че заплахата е истинска?
— Не — отвърна Кастило. — Говорих с хора, които са запознати с такива бомби, имат доста сведения за руснаците и не мислят, че е възможно да се получи, така че, ако трябва да залагам, ще заложа на тях.
— Защо? — попита Суонсън. — Говори се, че има поне сто такива куфарчета с атомни бомби, пръснати из цялата страна, скрити незнайно къде. Имаше един дезертьор от КГБ, който свидетелства пред Конгреса. Той определял местата, където да бъдат скрити.
— Дезертьорът се казва Сунев — отвърна Кастило. — След като от ЦРУ му създали нова самоличност като преподавател в колежа „Гринел“, един хубав ден той просто изчезнал, после се появил някъде в Европа, отново в редиците на КГБ.
— Значи ни е пуснал дезинформация? — попита Суонсън.
Кастило кимна.
— А ЦРУ са останали като насрани.
Кастило кимна отново.
— От всичко, което научих за бомбите — продължи Чарли — което, за съжаление, не е много, те са с размерите на куфар, не на дипломатическо куфарче. А стартовият механизъм е кодиран. Не мога да си представя, че руснаците ще тръгнат да раздават бомби, още по-малко с кода, при това на някакви пълни откачалки.
— Ами нашите приятели мюсюлмани?
— Според мен, ако те имаха бомба и кода, за да я детонират, досега да са я гръмнали. Руснаците си имат достатъчно неприятности с мюсюлманите.
— Не мога да си представя да им дадат атомна бомба. Че те като нищо могат да я гръмнат в Москва.
— И какво става с откачалките в Дърам?
— Откъде да знам. Първо искам да разбера откъде са докопали пари, за да купят тази огромна ферма. Джак ми казваше, че джамията „Ари-Тег“ не можела да си плаща наема.
— Платили са с чек за 1550000 долара, изтеглен от сметката на джамия „Ари-Тег“ от Клайд Дж. Матюс, счетоводител, и са го депозирали в „Мърчънтс Нешънъл Банк“ в Истън, подполковник — обади се специален агент Хари Ларсън.
— Клайд, или Абдул Хатами, е една противна гад — добави Бритън. — Той е главен молла19 в джамия „Ари-Тег“. Преди да открие Мохамед, нашият приятел Клайд ту влизал, ту излизал от пандиза още от времето, когато бил на петнайсет. Вкарвали го в панделата главно заради наркотици, но има и по-тежки провинения — въоръжен грабеж, опит за убийство и какво ли още не. Излежавал петгодишна присъда за фалшификация на здравни осигуровки, когато приел исляма.
— Сметката на господин Матюс е била открита преди шест седмици с шестстотин в брой — продължи Ларсън. — След това почти не е пипана — две дребни суми за бензин, подписани от Матюс, и двете за една и съща бензиностанция в Ригълсвил — сметките и датите са попълнени от друг…
— Господин Матюс спокойно може да бъде наречен инвалид в правописа — прекъсна го Бритън с женски глас, който накара останалите да се разсмеят.
— Преди два дни чекът, депозиран за фермата, е бил изтеглен — продължи Ларсън. — Сумата е за 1950000, изпратена от цифрова сметка в „Каледониан Банк енд Тръст Лимитед“ на Каймановите острови. — Той замълча и погледна Кастило. — Не знам дали ти е известно, подполковник, но на Каймановите острови пазят банковата тайна дори по-строго, отколкото в Швейцария.