— Кой ги е застрелял? — попита Дарби?
— Изглежда, засега никой не знае — отвърна Артигас.
— И никой ли няма представа? — попита слисаният Дарби.
Артигас усети, че Дарби се преструва.
„Всичко това вече ти е известно, нали, господин Дарби? Хауъл ли ти звънна снощи, след като Макгрори е позвънил на Хауъл? Хората от ЦРУ винаги се поддържат. Господи, да не би Хауъл да е знаел, преди Макгрори да му съобщи? Те и двамата, изглежда, са знаели. И двамата ли са вътре в играта? Хулио, ти май остави въображението ти да се развихри! Гледаш прекалено много шпионски филми — при това тъпи шпионски филми. Така. Ти открай време си много добър в разпитите, умееш да забелязваш дребните неща и да ги навързваш, като например тези погледи между Дарби и Хауъл.
«Какво, по дяволите, става тук?»
— Според Артигас, уругвайската полиция също няма никаква представа — обясни Хауъл.
— Според вас какво е станало, господин Макгрори? — попита Дарби. — Обир? Опит за похищение?
«Би трябвало да се обръщаш към мен с господин посланик». Много ти благодаря, Дарби!“
— Нямам представа — призна Макгрори. — Въпросът е, поне на мен така ми се струва, какво да правим със снимката.
— Алекс? — обади се Силвио.
— Аз предлагам, господин посланик…
„Значи Силвио е «господин посланик», а аз не съм, така ли стана? Копеле гадно!“
— … да предадем информацията на господин Кастило. Поточно казано господин Макгрори да я предаде. Снимката се е появила в Уругвай. На територия на господин Макгрори, ако мога така да се изразя.
— Кой е Кастило? — попита Макгрори.
— Това е секретна информация, господин посланик — отвърна Силвио. — Когато госпожа Мастърсън бе отвлечена, президентът ме уведоми, че е назначил господин Кастило да води разследването. По-късно президентът му възложи охраната на семейство Мастърсън и връщането им в Щатите.
— Той какъв е?
— Агент на президента.
— Какво означава това?
— Мога да ви кажа само онова, което президентът ми съобщи — отвърна Силвио.
— Той същият човек ли е, който дойде в Монтевидео, за да се срещне със специален агент Юнг?
— Струва ми се, че да.
— Каква е връзката му с Юнг? — продължаваше да пита Макгрори.
Силвио сви рамене.
Артигас си помисли: „И каква е връзката с внезапното заминаване на Юнг за Щатите?“
— Ако искате, господин посланик — предложи Силвио, — можем да изпратим снимката на държавния секретар и да съобщим, че господин Дарби е разпознал убития като брата на госпожа Мастърсън. Нали си сигурен, че е той, Алекс?
— Да, господине, напълно сигурен. Срещали сме се няколко пъти, докато двамата с Джак бяхме в Париж.
Макгрори успя да се спре навреме, тъкмо преди да каже, че лично ще се погрижи да уведоми държавния секретар, ала в последния момент размисли и премълча.
„Да не съм луд да се набутам между шамарите“, помисли си той.
— Така е най-добре — рече вместо това той.
Артигас си помисли: „Senor Надут пуяк, струва ми се, че се питате доколко сте нагазили в лайна и помия.
Надявам се да е много дълбоко“.
ШЕСТ
Хасиенда „Санхорхе“
Близо до Увалде, Тексас
13:30, 3 Август 2005
Майор К. Г. Кастило бе застанал край барбекюто, пригодено от огромен варел, и очите му сълзяха от дима на мескит8, с който бяха запалили огъня. Стискаше между зъбите си дълга черна пура. Бе облечен в зеленикав панталон, тениска с надпис „ВИНАГИ МОЖЕШ ДА НАРЕЧЕШ ТЕКСАСЕЦА МЪЖ ОТ ЖЕЛЯЗО“, износени каубойски ботуши и още по-износена широкопола шапка с пречупена периферия.
Забеляза Естела — ниска набита мургава жена, която помагаше в ранчото, откакто се помнеше — да излиза от къщата, стиснала безжичен телефон, и го обзе неприятното чувство, че търсят него.
Само че Естела подаде телефона на Abuela9, той забеляза усмивката ѝ, чу я да казва „Много се радвам, че се обади“ и отново насочи вниманието си към пържолите.
Току-що бе подразнил Мария, съпругата на братовчеда Фернандо, като заяви на всеослушание, че единствено на мъжете може да се гласува доверие да опекат качествено една пържола и я предизвика да назове поне една световно известна жена готвачка. А също и поне една жена диригент от световна класа.
Кастило изобщо не вярваше в тези неща, но у Мария имаше нещо, което го караше да се държи предизвикателно и да я дразни. Мислеше за нея като за своя снаха, ала това не бе точно така. Фернандо му бе братовчед, не брат. Ако имаше дума, с която да нарече съпругата на братовчед си, който му бе по-близък от брат, то той не я знаеше.
8
Мескит — дърво, което вирее в Северна Америка и се използва за добиване на каучук, а плодовете му за храна и фураж.