Макгрори кимна.
— Ако греша — продължи Ордьонес, — моля да ме поправите, но от печата съдя, че гилзата е излязла от американския завод за муниции в Лейк Сити — не се ли намираше в Юта? — през 2004 година. NM13 означава „Национално състезание“, което ще рече, че при направата на муницията е вложена много повече прецизност от обикновено, защото е била специално за снайперския кръг от състезанието.
Макгрори го погледна, ала не каза нищо.
— Подобни гилзи не са често срещани, господин посланик — продължи Ордьонес. — Доколкото разбрах, те дори не се използват от американската армия. Единствените, които ги използват, са участниците в състезанието. И снайперистите. При това не всички снайперисти, а само снайперистите на Специалните части.
— Струвате ми се доста добре запознат с въпроса, господин главен инспектор — обади се посланикът.
— От вчера наистина съм запознат — усмихна се Ордьонес. — Обадих се в нашето посолство във Вашингтон и те звъннали във вашия Пентагон. Нямам представа с кого са говорили там, но служителят е бил изключително изчерпателен. Те обяснили, както ви казах преди малко, че мунициите нито се раздават, нито се продават, използват се единствено от състезателите. И от снайперистите на Специалните части. Не е имало свръхпроизводство, което да бъде предложено на пазара или на чуждо правителство.
— Да не би да намеквате, господин главен инспектор — попита с леден глас Макгрори, — че снайперист от Специалните части на американската армия по някакъв начин е свързан с клането в имението?
— Просто обяснявам, господине, че ми се струва изключително необичайно…
Възмущението, нахлуло у посланика, заличи всички изисквания на дипломацията.
— Защото, ако намеквате подобно нещо — прекъсна го отново Макгрори, този път поруменял от гняв, с блеснали очи, — позволете ми да ви кажа направо, че подобни намеци — дори самата мисъл за подобен намек — е обидна и долна.
— Господин посланик, сигурен съм, че главен инспектор Ордьо… — започна заместник външният министър Алварес.
— Оставете ме да довърша, сеньор Алварес — сряза го Макгрори. — По всички правила на дипломацията, посланикът е представителят на правителството в страната, където е акредитиран. Никой държавен служител не би направил и крачка — това включва и военните — без знанието и одобрението на посланика. Не мога да повярвам, че не сте запознат с този въпрос, господин Алварес.
— Освен това, фактът, че сте се свързали директно с Пентагона, след като сте разговаряли с посланика си във Вашингтон, намеква, че аз разполагам със сведения за инцидента, които не съм искал да споделя с вас. Все едно че обвинявате мен, следователно и правителството на САЩ, не само че провежда нелегална операция, ами че лъже. Това е изключително грозна обида, заради която незабавно ще се отнеса към държавния секретар.
— Господин посланик, аз… — започна Алварес.
— Пожелавам ви приятен ден, господа — прекъсна го за пореден път Макгрори. — Срещата приключи.
Алварес стана. Имаше намерение да каже нещо, ала очевидно размисли.
— Приятен ден и на вас, господин посланик — успя да изрече той и излезе от кабинета, следван от Ордьонес.
Хауъл си помисли: „Не постъпи много умно, Макгрори.
Но пък, от друга страна, ми се струва, че Алварес и Ордьонес си тръгнаха убедени, че нямате представа какво се е случило в Такуарембо. Дори най-добрият актьор на този свят не би могъл да изиграе толкова истинско избухване като вас.
Това обаче съвсем не означава, че Ордьонес е убеден, че аз съм чист като сълза“.
— Моля те да ме извиниш за тази сцена, Хауъл — обърна се към аташето Макгрори. — Има моменти, в които трябва да изясниш позицията си без завоалираните приказки и заобикалки на дипломацията. Случаят го налагаше.
— Така е, господине — съгласи се Хауъл.
— Не смятам, че се налага да ти го казвам, но въпреки това ще те предупредя станалото тук да не напуска стаята.
— Разбира се, господине.
— Какви са отношенията ти с господин Дарби? — попита Макгрори.
— Какво имате предвид, господине?
— Близки ли сте? Приятели ли сте? Ако го попиташ, ще ти каже ли дали знае нещо за случилото се в имението?
— Познаваме се, господине, но в никакъв случай не може да се каже, че сме приятели.