— Нали и двамата работите за ЦРУ? Не споделяте ли сведения?
— Понякога, господине, в знак на добра воля му изпращам копия от докладите си до Агенцията — след като вие сте ги парафирали, господине. Той ми прави същата услуга.
— Въпреки това ми се струва, че трябва да го поразпиташ. Ще се кача на следващия самолет за Буенос Айрес, за да се посъветвам с посланик Силвио. Искам да дойдеш с мен.
— Разбира се, господине, както кажете, господине.
— Не искам да обсъждам този въпрос с Вашингтон, преди да чуя мнението на посланик Силвио.
— Добре, господине.
„Защо ми се струва, че вече съжаляваш, задето изхвърли Алварес от кабинета си?“
ЧЕТИРИ
Кабинета на директора
На Централното Разузнавателно Управление
Ленгли, Вирджиния
12:05, 5 Август 2005
Джон Пауъл, директор на Централното разузнаване, стегнат, петдесет и пет годишен мъж, отказал се да прикрива оредяващата си коса, напоследък подстригана съвсем късо, се надигна от бюрото си и протегна ръка към госта.
— Много ми е приятно да те видя, Труман — каза той, докато си стискаха ръцете. — Напоследък все не ни остава време да се видим.
— Посланикът ме товари с доста задължения — отвърна Труман Елсуърт. Той също бе в средата на петдесетте, ала значително по-висок и едър от Пауъл, а побелялата му гъста коса бе грижливо фризирана. — Благодаря ти, че ме прие толкова бързо.
Пауъл разпери ръце, за да покаже, че благодарностите не са нужни.
— Поне ще ми бъде приятно, вместо да обядвам сам или с още петима, които мислят за всичко друго, но не и за хубавата храна. Поръчах си пъстърва на скара avec beurre14. Какво ще кажеш?
— Чудесно — отвърна Елсуърт и пристъпи напред в трапезарията на директора на Централното разузнаване.
Масата за осем човека бе сложена за двама, така че да се настанят един срещу друг в двата края.
Сервитьор в безупречно бяло сако ги попита какво желаят за пиене.
— Неподсладен леден чай, ако обичате — отвърна Елсуърт.
— И за мен — поръча директорът.
— Какво мога да направя за теб, Труман? Или за посланика? — попита директорът на Централното разузнаване, след като пъстървата бе сервирана и сервитьорът излезе.
— Президентът проявява личен интерес към аферата в Аржентина — обясни Труман.
— Носи се слух, че има президентски указ — подхвърли шефът на ЦРУ.
— Питам се откъде ли тръгват подобни слухове — закима Елсуърт. — Затова посланикът също проявява интерес към неприятния инцидент.
— Защо не ми разкажеш за указа? — настоя директорът.
— Ако наистина има указ, Джон, струва ми се, че не би искал да знаеш подробностите.
Директорът сви замислено устни, но не отговори.
— Истината е, че аз проявявам личен интерес към цялата тази работа с Мастърсън — обясни Елсуърт.
— Това ми е ясно — отвърна шефът на ЦРУ.
— Предполагам, през последните няколко часа няма развитие по случая.
— Няма. Тъй като аз също проявявам личен интерес, щях да разбера, ако изникнеше нещо — отвърна директорът.
— И аз така си помислих — отвърна Елсуърт. — Тъкмо затова съм тук. — Ако има някакво развитие — а със сигурност все нещо ще изникне — посланикът иска да разбере незабавно, след като ти научиш. Като казвам незабавно, означава информацията да не минава по установените канали.
— Няма проблем, Труман.
— Ако посланика го няма, предай информацията на мен.
Директорът кимна.
— Името Кастило говори ли ти нещо, Джон?
— Майор К. Г. Кастило ли?
Елсуърт кимна.
— Говори ми и още как — отвърна Пауъл. — Същият тип, който намери откраднатия „727“. Той пък какво общо има с цялата тази работа? В слуха за указа се споменаваше, че бил свързан по някакъв начин със случая Мастърсън.
— Няма да се изненадам, ако наистина има указ. Снощи посланикът беше в Белия дом и Кастило е бил повишен в чин подполковник лично от президента. Нека си остане само между нас, но посланикът ми каза, че ако президентът е бил папа, щял да провъзгласи подполковник Кастило за светец.
— Става все по-интересно! — зачуди се директорът. — Питам се защо цялата тази работа ми намирисва на случая с подполковник Оливър Норт?
— Сигурно защото и двамата са красавци, напористи млади офицери, които незнайно как се радват на пълното одобрение на главнокомандващите си — обясни Елсуърт.
— Сигурно си прав.
— Посланикът проявява личен интерес към подполковник Кастило — продължи Елсуърт. — Имам чувството, че го харесва и иска да му помогне с каквото може.