— Карлхен, в Библията се казва, че никой не може да е слуга на двама господари — подметна Гьорнер.
— В Библията се казва още, че Йоан бил погълнат от кита и оцелял15 — засече го Кастило. — Не беше ли ти този, който ми казваше да внимавам какво чета? Нали твърдеше, че не бива да се вярва на всичко напечатано?
— Всяко нещо с мярка, Карл — отвърна тихо Гьорнер. — Само че кой определя мярката?
— Аз я определям. Също така не е нужно да ти казвам, че ако прекрача ръба, можеш да ме предупредиш, за да не полетя в пропастта.
Гьорнер го наблюдаваше умислен.
— Колкото повече остарявам, толкова повече вярвам в генетиката — заяви най-сетне той. — Затова ще се примиря, че във вените ти тече много повече от кръвта на Oberst Херман Вилхелм фон унд зу Госингер, отколкото на тексаския каубой, подполковник Кастило.
Чарли не отговори.
— Разкажи ми сега за съобщението на посланик Монтвейл — подкани го Гьорнер.
— Нямам представа какво е съобщението на Монтвейл, но ако беше наистина важно, той щеше да намери начин да стигне до мен.
— Нещо не разбирам — призна фрау Шрьодер.
— Ако отида до Берлин, за да взема съобщението, ще вляза в ролята на симпатично малко кученце, което хуква в мига, в който господарят му свирне. А той иска точно това.
— Ясно — въздъхна тя, замисли се за миг, после се притесни. — Ами ако има нещо важно в това съобщение?
— Ако се е случило нещо важно, Дик Милър да е разбрал досега и да е намерил начин да се свърже с мен. Просто за всеки случай, щом оправим парите, ще позвъня на Дик.
— Ти за това ли дойде? — попита Гьорнер. — Заради парите в „Лихтенщайнише Ландесбанк“?
— Главно.
— И какво друго?
— Искам бележките на всички репортери за „Петрол срещу храни“ — отвърна Кастило. — Няма да ги види никой друг освен мен. Наистина не работя за ЦРУ, Ото. Работя за президента.
Гьорнер не отговори.
— Да не би да преминах границата, Ото? — попита тихо Кастило.
— Не и с това искане — отвърна веднага Гьорнер. — Мисля, че старият щеше да ти даде записките на репортерите. Що се отнася до парите, ще изчакам да чуя какво имаш да ми кажеш за тях.
— Ще ти кажа абсолютно всичко — обеща Чарли. — Открихме, че Лоримър ги беше пръснал в три банки в Уругвай. Стори ни се логично, че ги е откраднал — американците казват — „припипал“ — от сумите за подкупи. Освен това открихме, че не става дума за обикновен депозит, а за нещо като облигации, които можеш да изтеглиш когато поискаш. Взехме банковите документи, а после и парите. Ще бъдат похарчени, за да открием кой уби господин Мастърсън и сержант Маркъм и за други благородни цели, включително да разберем кой е изпратил наемни убийци да ликвидират Лоримър.
— Много бързо си разбрал за убийството — засече го Гьорнер.
— Бях там, Ото. Тъкмо се канех да кажа на Лоримър, че ще го върнем при семейството му, когато някой счупи прозореца с автомат. Убиха Лоримър и раниха човека с мен. Другите лоши убиха един от сержантите ми с гарота.
— Карлхен! — писна фрау Шрьодер.
— Кои са тези хора? — попита Гьорнер.
— Нямам представа. Но ще ги открия. Единственото сигурно е, че не бяха уругвайски бандити. Може да са от Спецназ. Възможно е да са изпратени от Мосад. Като нищо може да са французите. Подхвърлиха, че е напълно възможно да се окажат германските командоси. Които и да бяха, бяха наистина невероятни.
— Предполагам, си наясно, че са били повече от опасни — натякна Гьорнер.
— Мина ми подобна мисъл през главата. Чакайте да ви кажа какво ще правя с парите, за да може фрау Шрьодер да ми обясни защо не е възможно.
Гьорнер усети, че се усмихва против волята си.
Кастило започна:
— Имам — не точно аз, ами „Плодове и зеленчуци Лопес Мексико“ — сметка в „Банко Саламандер Мехикано“ в Оакса.
— Повтори, но този път по-бавно — помоли фрау Шрьодер и посегна към кожения тефтер на Гьорнер. — Най-добре ми продиктувай името по букви. Не знам испански.
— Не може да бъде! — престори се на силно изненадан Кастило. — Аз пък си мислех, че всички знаят испански.
Гьорнер усети, че се усмихва отново, докато наблюдаваше изражението на фрау Шрьодер, преди тя да се сети, че това е шега.
15
Пророк Йоан, който се противи на Божията воля и не иска да проповядва на асирийците, е наказан да прекара 3 дена в стомаха на кит — (Б.пр.)