Неспособен да откъсне очи от нея, Уайът се пресегна към горното копче на ризата си.
— Няма да е задълго — каза.
— Е, това беше. — Тя лежеше настрани, притисната до него, положила глава върху рамото му. Ръката ѝ почиваше на гърдите му, а чаршафът наполовина прикриваше тялото ѝ. — Първият път.
— Не че искам да съм придирчив — отбеляза Уайът, — но си бяха първите два пъти. Но иначе си права. И аз се радвам, че го оставихме зад гърба си. Започваше леко да ме разсейва.
— Мен ако питаш, още се чувствам разсеяна.
— Аз също. Можеш леко да придърпаш този чаршаф.
— Той ли те разсейва?
— Мъничко.
— Е, тогава мисля, че ще го оставя така. Разсейването невинаги е лошо нещо.
— Така е. — Хънт прокара ръка по рамото ѝ, надолу към ханша, после обърна главата ѝ към себе си и я целуна по челото и по бузата. Тя зарови лице в шията му.
— Това ми заприлича на целувка за лека нощ. Да не се каниш да заспиваш?
— Мина ми такава мисъл.
— Но на сутринта пак ще си тук, нали?
— И още много сутрини занапред.
— Добре. Нямам нищо против. — Тя се пресегна и дръпна завивката върху двамата. — Знаеш ли — промърмори вече в полусън, — като за стар човек още се държиш.
— Благодаря — засмя се тихо той. — И щом ще си правим комплименти, споменах ли, че изобщо не си грозна?
— Вече втори път.
— Защото си е вярно. — Хънт я целуна леко.
— Хубаво тогава. — Тя се обърна с гръб към него. — Значи, отново мир?
— Мир.
— Не спирай да ме прегръщаш.
— Няма.
— Уайът?
— Мм?
— Толкова се радвам, че съм тук.
— И аз също, Там — прошепна той. — И аз също.
26
Досегашните посещения на Хънт в Мексико се ограничаваха само до Баха Калифорния10, и то най-северната ѝ част, край Росарито, където бе карал сърф по крайбрежието на Тихия океан. За да стигне дотам, човек трябваше първо да мине през забравения от Бога, тънещ в мизерия и беззаконие граничен град Тихуана, а после и през още четирийсет километра пустош — изоставени, недовършени, изподраскани с графити сгради, съмнителни пътища, сух и негостоприемен пейзаж. И макар да си бе давал сметка, че цялата страна не би могла да прилича на това малко ъгълче, остана изненадан, когато напуснаха Оахака по модерна магистрала и се насочиха на юг сред красиви хълмове — полупустинни, но обработени и покрити със зеленина, на фона на заобикалящите ги стръмни планини.
Щом излязоха от прохода, водещ надолу към долината, пред тях се разгърна панорамна гледка на селището, в която нямаше и помен от хаоса и мизерията, донякъде очаквани от него. Напротив, видът му бе старинен и очарователен. Тамара бе пътувала по-малко, макар че след колежа бе прекарала около месец в Италия и Гърция, и сега си уплътняваше времето, заливайки Хънт с информация и лични наблюдения. Нямало нищо чудно, че мястото е толкова красиво — на нахуатълски името Теотитлан означавало „земя на боговете“. Надморската височина била почти хиляда и осемстотин метра, а населението — четири хиляди и петстотин жители, като още хиляда обитавали покрайнините. Основният език не бил испански, а запотекски, а местните тъкачи се славели със занаята си, упражняван от ацтекските им прадеди още пет века преди Христа.
— Това там — посочи тя пред тях — явно е свещеният връх Ел Пикачо. А другият до него е Серо Джи Бетс, което на запотекски означава „каменен брат“.
— Все полезни неща — погледна я той. — После ще ме изпитваш ли?
— Разбира се.
— Ако детективската агенция не потръгне, винаги можеш да дойдеш тук и да станеш екскурзовод.
— Стига и ти да ми правиш компания.
— Може да се уреди. Решиш ли, идвам с теб.
По-рано същата сутрин Хънт се бе пробудил отведнъж, някъде към изгрев-слънце. Измъквайки се от завивките, бе целунал спящата Тамара по рамото и бе влязъл в банята, за да се изкъпе и обръсне. Съзнанието му, наваксало донякъде изгубения сън, начаса се върна към причината за идването тук и той отново усети познатото стягане в гърдите, а в ъгълчетата на зрението му припламнаха няколко точици.
С разтуптяно сърце се върна в леглото и остана да лежи със затворени очи, докато Тамара също не се размърда. Щом се отърси напълно от дрямката, тя се претърколи върху него и през по-голямата част от следващия час двамата успешно прогонваха демоните.