Карсън продължаваше да говори с мъжа, когато на сцената се появи още една двойка, прекрачвайки прага откъм вътрешността на къщата — дребничка и много красива бременна жена и висок младеж, за разлика от останалите гладко избръснат и късо подстриган, облечен в черни джинси и тениска с образа на Обама. След като оцени с поглед ситуацията, той хвана жена си под ръка и двамата минаха покрай брадатия, без да поглеждат към Карсън. Приближиха до Уайът и младежът му протегна ръка, произнасяйки със силен акцент:
— Аз съм Серджо. А това — посочи към бременната жена — е Мариса. Тя е твоя сестра.
Новината хвърли Хънт в лека паника и очите му зашариха между Мариса, Тамара и останалите, търсейки някаква опора. Тук се намеси баща му, явно с намерението да вземе нещата в свои ръце, преди те съвсем да са излезли изпод контрол:
— Съжалявам, Мария е проявила инициатива. Не исках да… — Той спря, макар смисълът да бе ясен.
Но Уайът вече надзърташе през рамото му по посока на първия посетител. Брадатият очевидно прие това за покана и също заобиколи Карсън, пристъпвайки към него. Огледа го от горе до долу, преди да му подаде ръка с плаха усмивка.
— Давид. Soy tu hermano11.
Докато течаха тези представяния, в дворчето се изсипаха още четирима души — две деца, навярно същите, които бяха видели по-рано, придружени от родителите си. Давайки си сметка за безнадеждността на съпротивата, Кевин Карсън отстъпи и пое ролята на преводач. Несъмнено разбираше смущението на сина си и до голяма степен го споделяше, но на този етап просто бе твърде зает да регулира трафика.
— Това е Пауло и жена му Теадора. Пауло ми е най-малкият. Децата са Били, Гилермо и Федерико, или Фреди. Те ти се падат полуплеменници, предполагам. Съжалявам за бъркотията, надявам се да не ви притеснява.
— Не, няма проблем — увери го Уайът с тревожен поглед и нервна усмивка.
— Направо удивително — каза Тамара.
— Тепърва ще става още по-зле — обеща ѝ Карсън.
Докато Мария и останалите жени изнесат първите блюда със сосове „моле“, пълнени питки „тамале“, пилешко, яйца и дробчета — тъй като, естествено, завръщането на изгубения син представляваше безспорен повод за празнуване, из къщата циркулираха общо четиринайсет души. Отнякъде се появиха втора маса и още столове. Жената на Давид, Карла, също пристигна, водейки двете им малки деца, след нея и друг син на Кевин и полубрат на Уайът на име Рамон, съпругата му Глория и още три хлапета, прибрали се от училище за обяд.
Хънт и Тамара стояха край преводача си, въоръжени с неизбежните бири, и правеха всичко по силите си да се справят с неочаквания наплив от роднини. Четири от общо седемте деца образуваха плътен кръг около новия си чичо и жадно поглъщаха подробностите за живота в Америка, охкайки и ахкайки от възторг, докато Тамара им описваше дома на Уайът в Сан Франциско, оборудван с половин баскетболно игрище.
Последваха още въпроси и още отговори. Да, той имаше кола, мини купър. А също и мотор кавазаки. И китари, и дъски за сърф. Караше сърф постоянно, най-вече под моста Голдън Гейт.
Но възторгът личеше не само в отношението на децата. В гласа на Кевин Карсън, може би неволно, също се промъкваха нотки на вълнение и възхита от постиженията и придобивките на сина му. А неговият глас всъщност бе гласът на цялото множество, тъй като всички, в това число и Серджо, говореха на Уайът и приятелката му чрез него.
Не, Тамара не беше филмова звезда, нито се бе замисляла да става. Не, двамата не бяха женени. Естествено, последваха съвети да се оженят, защото очевидно били един за друг. Както и предположения, че тя е поне фотомодел, защото със сигурност са я виждали в списанията.
Цялото семейство си изкарваше прехраната с тъкане и след обяда, заедно с мескала, се появиха мостри на различните стилове, в които се бе специализирал всеки. Хлапетата биваха пращани да притичат до един или друг магазин, за да донесат подаръци, защото, разбира се, гостите трябваше да вземат колкото могат да носят, че дори и повече.
После дойде време по-големите деца да се връщат на училище, по-малките да лягат да спят, а жените, в това число и Тамара, се заеха с отсервирането. Уайът седеше на пейката под разцъфналите цветове на бугенвилията и отпиваше мескал с лед в компанията на баща си и тримата си полубратя.
Настанен така в сенчестия двор в прелестния есенен следобед, леко унесен от двете бири и няколкото чашки мескал, той затвори очи, облегна глава на варосания дувар и се заслуша в разговора на останалите мъже, които на своя древен език обсъждаха непонятни нему неща — своите семейства, работа, живот, бъдеще.