Рамиус вдигна телефона. Телефонът от другата страна беше вдигнат веднага.
— Какво е станало, другарю?
Моряците в контролната зала гледаха как капитанът им слуша отговора. Не можеха да не се възхитят на спокойствието му. Радиационната тревога беше прозвучала в цялата подводница.
— Много добре. Не ни остават много часове мощност в батериите, другарю. Трябва да се вдигнем до шнорхелна дълбочина. Бъдете в готовност да активирате дизела. Да. — Той затвори.
— Другари, слушайте ме. — Рамиус владееше гласа си. — В контролните системи на реактора има дребна авария. Тревогата, която чухте, не е предупреждавала за голяма утечка, а за авария в механизмите на управление на реакторните системи. Другарят Мелехин и другарят Сурзпой успешно извършиха аварийно затваряне на реактора, но ние не можем да управляваме реактора добре без главното контролно табло. Затова и ще завършим плаването си на дизел. За да сме сигурни срещу всяко възможно радиационно заразяване, реакторното отделение е изолирано, а всички помещения, първо инженерните, ще бъдат проветрени с въздух от повърхността, когато излезем на шнорхелна дълбочина. Камаров, вие ще отидете в задната част и ще се заемете с уредите за контрол на средата. Аз ще поема управлението.
— Слушам, другарю капитан. — Камаров тръгна към задната част на подводницата.
Рамиус взе микрофона, за да съобщи новината на екипажа. Всеки очакваше да чуе нещо. В предната част няколко моряци от екипажа си мърмореха, че „дребна“ беше прекалено често употребявана дума, че ядрените подводници не се движеха на дизел и не се проветряваха с въздух от повърхността, по дяволите.
След като свърши с краткото си съобщение, Рамиус заповяда подводницата да наближи повърхността.
„Далас“
— Да пукна, ако разбирам, капитане. — Джоунс поклати глава. — Шумовете от реактора спряха, помпите са изключени, но той продължава да се движи със същата скорост като преди, на батерии предполагам.
— Трябва да има страхотна система от батерии, за да може да кара нещо толкова голямо, толкова бързо.
— Преди няколко часа направих няколко сметки за това — Джоунс вдигна бележника си. — Тя е базирана на корпуса на „Тайфун“, но коефициентът на триене е добър, значи най-вероятно оценката ми е консервативна.
— Къде си се научил да правиш това, Джоунси?
— Господин Томпсън наглеждаше сонара вместо мен. Електрическата страна е много проста. Той може би има нещо странно — горивни камери може би. Ако не, значи кара на обикновени батерии — той има достатъчна груба електрическа сила, за да подкара всяка кола в Лос Анджелис.
Манкузо поклати глава.
— Това не може да продължава вечно.
Джоунс вдигна ръка.
— Корпусът скърца… звучи сякаш се издига леко нагоре.
„Червения октомври“
— Вдигнете шнорхела — каза Рамиус. Поглеждайки през перископа, той се увери, че шнорхелът е вдигнат. — Е, никакъв друг кораб не се вижда. Това е добре. Мисля, че се изплъзнахме на нашите империалистически преследвачи. Вдигнете РЕП антената. Да бъдем сигурни, че никой вражески самолет не ни дебне със своите радари.
— Ясно, другарю капитан. — Бугаев работеше с РЕП уредите. — Съвсем нищо, другарю капитан, нито дори граждански самолети.
— Е, значи наистина сме се изплъзнали на глутницата хиени. — Рамиус отново вдигна телефона. — Мелехин, може да включите главната система за всмукване и да проветрите машинните отделения. След това задействайте дизела.
Минута по-късно всеки на борда усети вибрациите, докато масивният дизелов двигател на „Октомври“ се задействаше от батериите. При това целият въздух от реакторните пространства беше изсмукан и заменен с въздух, всмукан от шнорхела, а „заразеният“ беше издухан в морето. Двигателят продължи да работи две минути и хората из цялата подводница очакваха пукота, който би означавал, че моторът е запалил и може да генерира мощност за електрическите мотори. Той не запали. След още тридесет секунди шумът от запалването спря. Телефонът в контролната зала иззвъня. Рамиус го вдигна.
— Какъв е проблемът с дизела, другарю главен инженер? — попита остро капитанът. — Разбирам. Ще върна обратно хората, о, бъдете в готовност. — Рамиус се огледа, устата му в тънка безкръвна усмивка. Инженер Свядов стоеше в задната част на отделението. — Някой, който разбира от дизелови двигатели, трябва да помогне на другаря Мелехин.