— Израснал съм в совхоз — каза Бугаев. — Започнах да си играя с мотори на трактори още като момче.
— Има и допълнителен проблем…
Бугаев кимна с разбиране.
— Така и предположих, другарю капитан, но ние се нуждаем от дизела, нали?
— Няма да забравя това, другарю — каза Рамиус тихо.
— Тогава може да ме почерпите един ром в Куба, другарю. — Бугаев се усмихна смело. — Ще ми се да срещна някоя кубинска другарка, за предпочитане с дълга коса.
— Мога ли да ви придружа, другарю — попита Свядов разтревожено. Той отиваше на вахта и се приближаваше към люка на реакторната зала, когато бягащите моряци го бяха изблъскали.
— Нека първо да преценим естеството на проблема — каза Бугаев, поглеждайки Рамиус за потвърждение.
— Да, има много време. Бугаев, докладвайте ми лично до десет минути.
— Да, другарю капитан.
— Свядов, заемете мястото на лейтенанта. — Рамиус посочи РЕП таблото. — Използвайте възможността да усвоите нови умения.
Лейтенантът направи каквото му беше заповядано. Капитанът изглеждаше много зает. Свядов никога не го беше виждал такъв преди.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ ДЕН
Четвъртък, 16 декември
„Супер Стелиън“
Движеха се със сто и петдесет възела на шестотин метра над тъмното море. Хеликоптерът „Супер Стелиън“ беше стар модел. Построен към края на Виетнамската война, той бил използван първоначално за почистване на Хайфонското пристанище от мини. Тази му първа служба на летящ миночистач се състояла в теглене на морска шейничка. Сега огромният „Сикорски“ се използваше за други цели, най-вече за пренасяне на тежки товари на дълги разстояния. Трите му турбинни двигателя, кацнали върху фюзелажа, развиваха значителна тяга и можеха да пренасят цял взвод въоръжени бойци на големи разстояния.
Тази нощ освен обичайния си тричленен екипаж той возеше още четирима пасажери и голям резерв от гориво в допълнително монтираните резервоари. Пасажерите бяха натъпкани в задния край на товарния отсек и оживено разговаряха или се опитваха да го правят, надвиквайки шума от двигателите. Офицерите от разузнаването намираха за безсмислено да се страхуват от опасността, на която ги излагаше задачата им, и обсъждаха какво биха могли да открият на борда на една истинска руска подводница. Всеки един от тях обмисляше историите, които би могъл да разказва след това, и разсъждаваше, че ще е жалко, че те никога няма да видят бял свят. Все пак никой не изрази тази мисъл гласно. Най-много шепа хора щяха да узнаят цялата истина, а останалите щяха да се задоволят с откъслечни фрагменти, които впоследствие щяха да бъдат възприемани като части от различни операции. Всеки съветски агент, опитващ се да разбере целта на мисията, щеше да се изправи пред лабиринт от дузини коридори без изход.
Схемата на мисията беше разработена изключително внимателно. Хеликоптерът следваше определен маршрут до „Инвинсибъл“, откъдето щяха да отлетят със „Сий Кинг“ на английския военноморски флот към американския кораб „Пиджън“. Изчезването на „Стелиън“ от въздушната база на флота само за няколко часа щеше да бъде възприето като рутинен полет. Турбодвигателите на хеликоптера работеха на максимална мощност и топяха горивото. Бяха вече на четиристотин мили от американския бряг и им оставаха още около осемдесет. Полетът до „Инвинсибъл“ не беше директен, а лъкатушеше, за да може да заблуди случайно засекли ги радари. Пилотите бяха уморени. Четири часа са много време да бъдат прекарани в тясна пилотска кабина, а военните самолети не се славят с удобства. Летателните прибори горяха с приглушена червена светлина. Двамата мъже обръщаха най-много внимание на изкуствения хоризонт, защото плътната облачност не им позволяваше да се издигнат по-високо, а полетът над водата през нощта хипнотизира. Все пак това не беше ново за тях. Пилотите го бяха вършили много пъти и не се безпокояха повече, отколкото опитен шофьор, който кара по хлъзгав път. Опасността присъстваше, но те бяха свикнали с нея.
— „Джулиът 6“, целта ви е на азимут нула-осем-нула, разстояние седемдесет и пет мили — обадиха се от „Сентри“.
— Да не мисли, че сме се загубили? — запита капитан Джон Маркс по вътрешното разговорно устройство.
— Военновъздушни сили — отвърна вторият пилот. — Те не разбират много от полети над водата. Мислят, че ще се загубим без път, който да следваме.
— Ъ-хъ — изсмя се Маркс. — За кого ще заложиш на мача нощес?
— За „Ойлъз“, с три и половина.
— Шест и половина. Крайният защитник на „Фили“ е все още извън строя.