— Мисля, че помръдна.
— „Сентри“, „Сентри“, във водата май има оцелял. Предайте на „Инвинсибъл“ веднага да изпратят тук един „Сий Кинг“. Слизам надолу да огледам. Ще ви държа в течение.
Хеликоптерът „Сий Кинг“ на английския военноморски флот пристигна след двадесет и пет минути. Облечен в гумен костюм лекар парашутист скочи във водата, за да нахлузи спасителен пояс на единствения оцелял. Други нямаше, както нямаше и отломки от крушението, а само мазно петно от гориво, изпаряващо се бавно в студения въздух. Втори хеликоптер продължи търсенето, а първият побърза да се върне на самолетоносача.
„Инвинсибъл“
Райън наблюдаваше от мостика как двама санитари внасяха носилката. Секунди след това се появи моряк с ръчно куфарче.
— Това е негово, сър. Той е капитан II ранг. Казва се Дуайър. Счупени са един крак и няколко ребра. Състоянието му е, лошо г-н адмирал.
— Благодаря — пое куфарчето Уайт. — Има ли вероятност и други да са оцелели?
Морякът поклати глава.
— Не много голяма, сър. „Сикорски“ трябва да е потънал като камък. — Той погледна Райън. — Съжалявам, сър.
— Благодаря — кимна с глава Райън.
— „Норфолк“ се обажда по радиото, г-н адмирал — появи се един офицер свързочник.
— Да вървим, Джак. — Адмирал Уайт му подаде куфарчето и го поведе към свързочното помещение.
— Хеликоптерът потъна. Има един оцелял, с когото сега се занимават лекарите — каза Райън по радиовръзката. Отговорът се забави няколко секунди.
— Кой е той?
— Името е Дуайър. Отнесоха го направо в лазарета, г-н адмирал. Той е извън играта. Предайте във Вашингтон. Операцията трябва да бъде разработена отново, независимо как е била замислена.
— Прието. Край — завърши адмирал Блекбърн.
— Каквото и да решим — отбеляза адмирал Уайт, — ще трябва да побързаме и да представим почитанията си на „Пиджън“ до два часа, за да успеем да го върнем обратно преди изгрев слънце.
Райън знаеше точно какво означава това. На море имаше само четирима души, които едновременно бяха запознати с развоя на събитията и бяха достатъчно близко, за да могат да направят нещо. Той беше единственият американец измежду тях. „Кенеди“ беше много далеч. „Нимиц“ се намираше достатъчно близо, но за да го използват, трябваше да му предадат сведенията по радиото, а Вашингтон нямаше да бъде особено ентусиазиран. Единствената им възможност беше да сглобят и изпратят друга разузнавателна група. За друго нямаше време.
— Хайде да отваряме това куфарче, адмирале. Искам да видя какъв е този план.
По пътя към кабинета на Уайт те подбраха със себе си един механик, който се оказа отличен ключар.
— Боже господи! — задъха се Райън, четейки съдържанието на документа. — Вижте това тук.
— Хм — измърмори Уайт след няколко минути. — Умно е.
— Точно така — потвърди Райън. — Чудя се кой гений го е измислил. Сигурен съм, че мен щеше да ме затрудни. Ще поискам разрешение от Вашингтон да взема няколко офицери със себе си.
Десет минути по-късно те отново бяха в свързочното помещение. Уайт беше наредил да го опразнят, след което Джак се обади по закодирания телефонен канал. Двамата силно се надяваха шифриращото устройство да работи.
— Чувам Ви добре, господин президент. Чули сте какво се случи с хеликоптера, нали?
— Да, Джак, голямо нещастие. Ще е необходимо ти да ги заместиш.
— Да, сър. Очаквах го.
— Не мога да ти заповядам, но ти знаеш какъв е залогът. Ще го направиш ли?
Райън затвори очи.
— Положително.
— Много съм ти признателен, Джак.
Сигурно, помисли Райън, а гласно каза:
— Сър, ще са ми необходими пълномощия да взема в помощ няколко английски офицери.
— Един — гласеше краткият отговор на президента.
— Сър, ще ми трябват повече.
— Един.
— Разбрано, сър. Ще тръгнем до един час.
— Нали знаеш какво би могло да се случи?
— Да, сър. Оцелелият носеше със себе си заповедите за операцията. Вече ги прегледах.
— Желая ти късмет, Джак.
— Благодаря, сър. Край. — Райън изключи сателитния канал и се обърна към адмирал Уайт. — Един единствен път да се пишеш доброволец и виж какво става.
— Страхуваш ли се? — Уайт не изглеждаше развеселен.
— Повече от сигурно. Мога ли да взема един офицер? По възможност някой, който говори руски. Знаете каква каша може да се забърка.
— Ще измисля нещо. Хайде!
След пет минути, вече в кабинета на Уайт, те очакваха пристигането на четирима офицери. Всички те се оказаха лейтенанти под тридесет години.