— Господа — започна адмиралът, — това е капитан Райън. Той се нуждае от офицер, който доброволно да го придружава при изпълнението на една важна задача. Естеството й е секретно, крайно необичайно и предполага излагане на опасност. Извиках ви, защото знаете руски. Това е всичко, което мога да ви кажа.
— Ще си лафиме с руска подводница ли? — изчурулика най-възрастният. — Аз съм човекът, който ви трябва. Имам научна степен по езика и първото ми назначение беше на борда на „Дреднаут“ на Нейно величество.
Райън се запита дали е етично да приеме човека, преди да му е казал в какво се забърква. Кимна с глава и Уайт отпрати останалите.
— Казвам се Джак Райън — протегна той ръката си.
— Оуен Уилямс. Та какво ще правим?
— Подводницата се нарича „Червения октомври“…
— „Красный Октябръ“ — засмя се Уилямс.
— И възнамерява да дезертира в Съединените щати.
— Ами! Ето защо се шляем наоколо. Много мило от страна ма командира й. А доколко е сигурно?
На Райън му трябваха няколко минути да го запознае подробно с разузнавателните сведения.
— Ние му предадохме инструкции със светлинното сигнално устройство и той, изглежда, започна да ги изпълнява. Но няма да сме сигурни, докато не стъпим на борда му. Дезертьорите са известни с непостоянството си и това се случва много по-често, отколкото би могъл да си представиш. Все още ли желаеш да се заловиш с тази работа?
— Да изпусна такава възможност? Как точно ще се качим на борда, капитане?
— Името ми е Джак. Аз съм от ЦРУ, не от флота — продължи Райън да разяснява плана.
— Отлично. Ще имам ли време да събера някои неща?
— Върни се след десет минути — каза Уайт.
— Слушам, сър. — Уилямс зае стойка „мирно“ и напусна.
Уайт вдигна телефона.
— Изпратете лейтенант Синклер при мен. — Адмиралът обясни на Райън, че става въпрос за командира на отряда морски пехотинци на „Инвинсибъл“. — Може би ще ти трябва още един приятел.
Другият приятел беше един деветмилиметров автоматичен пистолет с резервен пълнител и кобур за под мишницата, който напълно се скри под куртката. Преди да напуснат, накъсаха на парчета и изгориха оперативната заповед.
Адмирал Уайт придружи Райън и Уилямс до самолетната палуба, където застанаха до люка и се загледаха в един „Сий Кинг“, чиито двигатели оживяха с писък.
— Поздравете съпругата си от мен, адмирале — разтърси ръката му Райън.
— Пет дни и половина, докато стигнем до Англия. Ти вероятно ще я видиш преди мен. Бъди внимателен, Джак.
Райън се усмихна накриво.
— Говориш за оценката ми на разузнавателните сведения, нали. Ако съм прав, това ще бъде едно плаване за удоволствие, ако, разбира се, хеликоптерът не се стовари върху ми.
— Изглеждаш добре в тази униформа, Джак.
Райън не беше очаквал тези думи. Той застана мирно и отдаде чест, както го бяха учили в Куонтико.
— Благодаря, г-н адмирал. Ще се видим.
Уайт го наблюдаваше, докато се качи във хеликоптера. Началникът на екипажа затвори плъзгащата се врата и почти веднага двигателите на „Сий Кинг“ увеличиха оборотите си. Хеликоптерът се повдигна с люлеене на няколко метра над палубата, преди носът му да се наклони наляво, и се отправи по възходяща спирала на юг. Тъмната му сянка се изгуби от поглед за по-малко от минута.
33° северна ширина, 75° западна дължина
„Скамп“ се срещна с „Етън Алън“ няколко минути след полунощ. Ударната подводница зае позиция на триста метра зад старата ракетна лодка и двете закръжиха бавно в кръг, докато сонарните им оператори следяха приближаването на американския дизелов кораб „Пиджън“. Три бойни единици вече бяха на позиция. Трябваше да пристигнат още три.
„Червения октомври“
— Няма друг избор — каза Мелехин. — Трябва да продължа работата по дизела.
— Да ти помогнем? — предложи Свядов.
— Какво разбирате от дизелови помпи? — попита Мелехин с уморен, но любезен глас. — Не, другарю. Сурзпой, Бугаев и аз ще се справим сами. Няма защо и вие да се излагате на опасност. Ще докладвам след един час.
— Благодаря, другарю — изключи високоговорителя Рамиус. — Това плаване се оказа пълно с неприятности. Саботаж. В цялата ми досегашна кариера не се е случвало подобно нещо. Ако не успеем да оправим дизела… Батериите ни ще издържат още само няколко часа, а реакторът се нуждае от основен ремонт и проверка на техническата му безопасност. Кълна ви се, другари, че ако открия копелето, което го направи…
— Не трябва ли да поискаме помощ? — попита Иванов.