„Пиджън“
„Пиджън“ беше един от двата най-модерни спасителни кораба, създадени да откриват и достигат потънали ядрени подводници достатъчно бързо, за да успеят да спасят екипажите им. Тя беше екипирана с разнообразно и сложно оборудване, най-важното от което беше ЕМДП. Този апарат, наречен „Мистик“, висеше на рейката си между двата корпуса на катамарана. Наблизо се намираше и трети сонар, работещ на малка мощност главно като маяк, докато „Пиджън“ обикаляше в бавни кръгове на няколко мили южно от „Скамп“ и „Етън Алън“. Две фрегати от клас „Пери“ се въртяха на двадесет мили на север, взаимодействайки с три „Орион“ за прочистване на района.
— „Пиджън“, тук „Далас“, проверка на радиовръзката, край.
— „Далас“, тук „Пиджън“. Чувам ви силно и ясно, край — отговори капитанът на спасителния кораб по секретния радиоканал.
— Пакетът е тук. Край.
— Капитане, на „Инвинсибъл“ имаше офицер, който предаваше сведения със светлинно сигнално устройство. Можете ли да се справите с такава мигаща светлина? — попита Райън.
— Да не се шегувате?
Планът беше прост, но доста хитър. Беше ясно, че „Червения октомври“ иска да дезертира. Възможно, но малко вероятно, беше всички на борда й да искат да емигрират. Щяха да изведат от „Червения октомври“ всички, които биха поискали да се върнат в Русия, и след това да се престорят, че взривяват подводницата с един от мощните саморазрушаващи заряди, каквито носеха всички руски кораби. После останалият екипаж щеше да откара лодката си в Памлико Саунд, където да изчака съветският флот да се върне в базите си, сигурен, че „Червения октомври“ е потопен, за което щеше да свидетелства и екипажът. Какво би могло да се обърка? Хиляди неща.
„Червения октомври“
Рамиус погледна през перископа. Единственият кораб в обзора му беше американския „Пиджън“, въпреки че антената за радиоелектронна борба долавяше повишена радарна активност по повърхността на север от тях, развивана от две фрегати, заели позиция зад хоризонта. Ето какъв бил замисълът, помисли той, докато наблюдаваше мигащата светлина, предаваща съобщението.
Медицински център на ВМС, Норфолк
— Благодаря Ви, че дойдохте, докторе — посрещна го офицерът от разузнаването, разположил се в кабинета на помощник управителя на болницата. — Разбирам, че пациентът ни се е събудил.
— Преди почти половин час — потвърди Тейт. — Беше в съзнание за около двадесет минути. Сега отново спи.
— Означава ли това, че ще се оправи?
— Положително. Мисълта му беше ясна, което свидетелства, че няма мозъчно увреждане. Малко се безпокоях преди това, но сега трябва да кажа, че шансовете са в негова полза, въпреки че при тези случаи на хипотермия има вероятност от внезапно влошаване. Той е болно дете, при което няма промяна. — Тейт направи пауза. — Имам въпрос към вас, господин капитан: защо руснаците не се радват?
— Какво ви кара да мислите така?
— Никак не е трудно да се забележи. Освен това Джейми откри доктор от щатните, който разбира руски, и ние го привлякохме към случая.
— Защо не сте ми казали?
— Руснаците също не знаят. Това беше наше решение, господин капитан. Да имаш под ръка лекар, който говори родния език на пациента, е просто добра медицинска практика. — Тейт се усмихна доволен, че е дал възможност на интелигентността си да се прояви при скалъпването на приемливо обяснение, съобразено в същото време с медицинската етика и военноморските разпоредби. Извади от джоба си един фиш. — Както и да е, името на пациента е Андрей Катискин. Готвач е, както мислехме, от Ленинград. Корабът, на който е служил, се казва „Политовский“.
— Моите поздравления, докторе. — Офицерът от разузнаването отдаде необходимото уважение на хитрия ход на Тейт, въпреки че си зададе въпроса защо този аматьор трябваше да бъде толкова дяволски умен, когато се замесваха в неща, които не го засягаха.
— И така, защо руснаците не се радват? — Тейт не получи отговор. — И защо вие нямате свой човек там? Знаели сте през цялото време, нали? Знаели сте от какъв кораб е избягал и защо този кораб е потънал… Ако те са искали да разберат от какъв кораб идва той и ако получените новини не са им харесали, не означава ли това, че им липсва и друга подводница?
Главната квартира на ЦРУ
Мур вдигна телефонната слушалка.
— Джеймс, елате веднага с Боб.
— Какво има, Артър? — попита Гриър минута след това.
— Последното съобщение на „КАРДИНАЛА“. — Мур подаде на двамата мъже по едно ксерокопие. — Колко бързо можем да го предадем?