— Говорите ли руски?
— Не, сър, не говоря. От какво естество е аварията ви, сър?
— Получихме силен теч в реакторната система. Корабът е заразен в частта след командния пункт. Трябва да се евакуираме.
При думите „теч“ и „реактор“ Райън усети как кожата му настръхва. Спомни си колко уверен беше преди това в сценария си. На сушата, на деветстотин мили далеч, в един приятен, затоплен кабинет, заобиколен от приятели — е, поне не врагове. Вперените в него погледи на двадесетте мъже в отсека бяха изпълнени със смъртоносна омраза.
— Боже господи! Окей, да започваме. Можем да вземаме по двадесет и пет мъже на един път, сър.
— Не бързайте толкова, капитан Райън. Какво ще стане с моите хора? — попита високо Рамиус.
— Ще се отнасяме към тях като към наши гости, разбира се. Ако им трябва лечение, ще го имат. Ще ги върнем в Съветския съюз веднага след като го уредим. Нима мислехте, че ще ги тикнем в затвор?
Рамиус изсумтя неразбрано и се обърна да говори с другите руснаци. Докато летяха от „Инвинсибъл“, Райън и Уилямс бяха решили да запазят за известно време в тайна, че Уилямс, облечен в американска униформа, знае руски. Никой не бе помислил, че руснаците ще забележат различния акцент.
— Доктор Петров — нареди Рамиус, — ти ще поведеш първата група от двадесет и пет човека. Внимавайте за тях, другарю доктор! Не позволявайте американците да ги заговарят поотделно и не допускайте да се шляят поединично. Ще се държите учтиво, нищо повече, нищо по-малко.
— Разбрано, другарю капитан.
Райън наблюдаваше как Петров брои хората, промъкващи се през люка и качващи се нагоре по стълбата. Когато станаха двадесет и пет, Уилямс затвори плътно първо люка на „Мистик“ и след това люка в евакуационния изход на „Червения октомври“. Рамиус накара един мичман да провери. След това чуха как ЕМДП се отдели от подводницата и как ръмженето на двигателя започва да заглъхва.
Възцари се дълга и неловка тишина. Райън и Уилямс стояха в единия от ъглите на отсека, а Рамиус и хората му — срещу тях. Това накара Райън да се върне в спомените си към ученическите години, когато момчета и момичета се събираха на отделни групи, разделени от ничия земя. Когато един офицер извади цигара, той се опита да разчупи леда.
— Ще ме почерпите ли с цигара, сър?
Бородин тръсна пакета и от него се подаде цигара. Райън я me, а Бородин му запали с картонена клечка кибрит.
— Благодаря. Бях ги отказал, но в подводница под водата и с повреден реактор не мисля, че са много опасни, нали? — Първото запознаване на Райън с руската цигара не беше много радостно. Черният, едро нарязан тютюн го замая и изпълни с остра миризма околния въздух, който вече бе натежал от вонята на пот, машинно масло и зеле.
— Как се оказахте тук? — попита Рамиус.
— Бяхме се отправили към брега на Вирджиния, капитане. Миналата седмица там потъна друга съветска подводница.
— Ами? — Рамиус бе възхитен от версията му. — Съветска подводница?
— Да, капитане. Лодка, която ние наричаме „Алфа“. Това е всичко, което зная със сигурност. Прибрали са един оцелял И сега той се намира във военната болница в Норфолк. Мога ли да попитам за името ви, сър?
— Марко Александрович Рамиус.
— Джак Райън.
— Оуен Уилямс — стиснаха си те ръце.
— Имате ли семейство, капитан Райън? — попита Рамиус.
— Да, сър. Съпруга, син и дъщеря. А Вие?
— Не, нямам семейство. — Рамиус се обърна и заповяда на един млад офицер:
— Поемай следващата група. Нали чу нарежданията, които дадох на доктора?
— Да, другарю капитан — потвърди младежът.
Дочуха електромоторите на „Мистик“ над главите си. След миг се разнесе метално дрънчене, когато присъединителният пръстен се прикачи към евакуационния изход. Бяха изминали само четиридесет минути, сторили им се цяла седмица. „Господи, ами ако реакторът им наистина е повреден?“ — помисли Райън.
„Скамп“
На две мили от тях и на няколкостотин метра от „Етън Алън“ бе спряла „Скамп“. Двете подводници си разменяха съобщения. Хидроакустиците на „Скамп“ бяха засекли преминаването на трите подводници един час преди това. „Поджи“ и „Далас“ се бяха вмъкнали между „Червения октомври“ и другите две американски подводници и операторите им на сонари напрегнато слухтяха да доловят евентуални акустични смущения, говорещи за приближаването на кораб към тях. Районът беше достатъчно далеч от брега, за да е свободен от крайбрежния трафик на търговски кораби и танкери, но не можеше да се гарантира, че няма да срещнат някой случаен кораб от друго пристанище.