— Какви са заповедите? — обърна се Нойъс към полковника от разузнаването, питайки се къде ли може да е командирът на екипажа.
— Тръгваме към пролива — обясни полковникът. — Трябва да те оставим на подводница с двама ранени на борда. Ще ти помагат двама санитари и това е всичко, което зная, окей? — Трябваше да бъде добре, друг начин нямаше.
„Стелиън“ се вдигна рязко. Нойъс често беше летял с такива хеликоптери. Имаше зад гърба си двеста летателни часа на хеликоптери и още триста на самолети. Нойъс беше от лекарите, които твърде късно бяха открили, че летенето е също толкова привлекателна професия, колкото и медицината. Използваше всяка възможност да лети и често беше полагал специализирани медицински грижи за близките на пилоти, които летяха на втората седалка на „Ф-4 фантом“. Забеляза, че „Сий Стелиън“ не лети с оптимална скорост, а на пределни обороти.
Проливът Памлико
„Поджи“ спря почти по същото време, когато хеликоптерът напусна Чери Пойнт. „Октомври“ промени отново курса си надясно и се изравни с нея от северната й страна. „Далас“ постъпи по същия начин. Една минута по-късно гумената лодка „Зодиак“ се появи за втори път до „Далас“ и след това бавно се приближи до „Червения октомври“, почти потъваща под товара от мъже.
— Хей, „Червения октомври“!
Този път отговори Бородин. Говореше английски с акцент, но разбираемо.
— Самоличност?
— Аз съм Барт Манкузо, командир на американската подводница „Далас“. Водя със себе си медицинско лице и няколко други мъже. Моля за разрешение да се кача на борда, сър.
Райън видя гримасата на лицето на старпома. За първи път Бородин се сблъскваше в действителност с развиващите се събития и нямаше да бъде човешко, ако ги приемеше без вътрешна борба.
— Разрешение е… Да.
„Зодиак“ се прилепи до корпуса на подводницата. На борда скочи мъж с въже, за да привърже гумената лодка. След него изпълзяха още десет и един от тях се отдели и изкачи на командния мостик.
— Капитане? Аз съм Барт Манкузо. Разбрах, че на борда си имате ранени.
— Да — кимна Бородин, — капитанът и един английски офицер, и двамата простреляни.
— Простреляни? — изненада се Манкузо.
— За това ще се тревожим по-късно — намеси се Райън рязко. — Сега лекарят ви трябва да се заеме с тях, окей?
— Разбира се, къде е люкът?
Бородин каза нещо в микрофона на мостика и след няколко секунди на палубата в основата на мостика се появи светъл кръг.
— Нямаме лекар, а волнонаемен санитар. Но той е доста добър, а и човекът от „Поджи“ ще пристигне всеки момент. Между другото вие кой сте?
— Той е шпионин. — Иронията в гласа на Бородин беше ясно доловима.
— Джак Райън.
— А вие, сър?
— Капитан втори ранг Василий Бородин. Аз съм… първи офицер, да? Влезте, капитане. Моля да ме извините, всички сме много изморени.
— Не само вие. — Мястото беше малко и Манкузо се настани в коминга. — Капитане, искам да знаете, че ни направихте живота черен, докато ви гонехме. Трябва да бъдете поздравени за професионалните си умения.
Комплиментът не получи отговор от Бородин, какъвто се очакваше.
— Вие сте могли да ни проследите? Как?
— Доведох го с мен. Ще можете да се срещнете.
— И какво трябва да правим?
— Заповедите от брега са да чакаме пристигането на доктора и да се потопим. След това няма да мърдаме, докато не получим заповед за движение. Може би ден, може би два. Според мен всички се нуждаем от почивка. След това ще ви заведем на сигурно местенце и аз лично ще ви купя най-добрата проклета италианска вечеря, която някога сте виждали. — Манкузо се ухили. — В Русия имате ли италианска кухня?
— Не, и ако сте свикнали на добра храна, „Червения октомври“ може да не задоволи вкусовете ви.
— Може би ще успея да го уредя. Колко сте на борда?
— Дванадесет. Десет руснаци, англичанина и шпионина. — Бородин погледна към Райън с тънка усмивчица.
— Окей. — Манкузо бръкна в джоба си и извади портативно радио. — Говори Манкузо.
— Тук сме, шкипер — отговори Чембърс.
— Донесете малко ядене за нашите приятели. По шест блюда за двадесет и пет човека. Изпратете и готвач. Уоли, искам да покаже на тези хора какво е добра манджа. Разбра ли?
— Тъй вярно, шкипер. Край.
— Имам няколко добри готвачи, капитане. Жалко, че това не се случи миналата седмица. Тогава имахме лазаня, точно както мама обичаше да я прави. Липсваше единствено кианти.
— Те имат водка — отбеляза Райън.
— Само за шпиони — подчерта Бородин. Два часа след стрелбата Райън бе продължил да трепери и Бородин му бе пратил една чаша от медицинските запаси. — Казвали са ни, че подводничарите ви са много разглезени.