— С каква цел?
— Не зная, но заповедта е такава.
— Може — съгласи се Бородин.
Манкузо заповяда на един от офицерите си да демонтира дълбокомера. Той извади френски ключ от джоба си и отстрани гайката, застопоряваща стрелката и циферблата.
— Малко е по-голям от нашите, шкипер, но не чак толкова много. Мисля, че имаме един резервен. Ще успея да го напъхам и да нанеса маркировките, окей?
— Обади се и предай на Джоунси да вземе резервния със себе си — подаде му Манкузо радиопредавателя си.
— Слушам, капитане. — Офицерът върна стрелката на мястото й, след като постави внимателно циферблата върху палубата.
„Сий Стелиън“ не направи опит да кацне въпреки изкушението на пилота му. Палубата беше почти достатъчно широка, за да се опита, но въпреки това задържа хеликоптера във въздуха над подводницата и докторът скочи в ръцете на двама моряци. Миг по-късно му хвърлиха пакета с инструменти. Полковникът остана в хеликоптера и затвори вратата. Хвърчилото се завъртя бавно, за да поеме обратния път на югозапад, и масивният му ротор вдигна облак ситни капчици от водите на пролива Памлико.
— Това за каквото го мисля ли беше? — попита пилотът по разговорната уредба.
— Не беше ли наопаки? Мислех, че ракетите на ракетните подводници са разположени зад командния мостик. Тези бяха пред него, нали? Искам да кажа, не беше ли това кормилото, което стърчеше зад мостика? — отвърна с насмешка вторият пилот.
— Това беше руска подводница — обясни пилотът.
— Какво? — Бяха се отдалечили на две мили и не можеше нищо да види. — Но момчетата на палубата бяха наши, а не руснаци.
— Копеле! — изпсува майорът с възхищение. Той също не можеше да каже нищо. Полковникът от разузнавателното управление беше пределно ясен: „Нищо не си видял, нищо не си чул, нищо не мислиш и дяволски добре ще е никога да не казваш нищо.“
— Аз съм доктор Нойъс — представи се лекарят на Манкузо в командния пункт. Никога преди това той не беше стъпвал на подводница и когато се огледа наоколо, видя помещение, пълно с прибори, надписани на чужд език. — Що за кораб е това?
— „Червения октомври“ — обясни на руски приближилият се Бородин. В средата на фуражката му искреше червена звезда.
— Какво, по дяволите, става тук? — настоятелно попита Нойъс.
— Докторе — хвана го Райън за ръката, — отзад те чакат двама пациенти. Защо да не се погрижим за тях?
Нойъс го последва към здравния пункт в задната част на подводницата.
— Какво става тук? — повтори той по-тихо.
— Руснаците току-що загубиха подводница — обясни му Райън — и сега тя принадлежи на нас. И ако кажете някому…
— Разбирам ви, но не ви вярвам.
— Не е необходимо да ми вярвате. Що за касапин сте?
— Гръден хирург.
— Много добре. — Райън влезе в здравния пункт. — Очаква ви пациент с огнестрелна рана.
Уилямс лежеше гол на масата. В помещението влезе моряк с връзка медицински инструменти и принадлежности и ги постави върху бюрото на Петров. Лекарственият шкаф на „Червения октомври“ между другите запаси съдържаше и замразена плазма и двамата санитари вече бяха включили две банки да изтичат в лейтенанта. В гръдния му кош беше вкарана дренажна тръбичка, която се изцеждаше във вакуумна бутилка.
— В гръдния кош на този мъж има деветмилиметров куршум — обясни единият от санитарите, след като представи себе си и своя колега. — Казаха ми, че през последните десет часа са го държали с плеврална дренажна тръба. Главата изглежда по-зле, отколкото е в действителност. Дясната зеница е частично отнесена, но не е страшно. Гръдният кош е зле, сър. По-добре сам го преслушайте.
— Жизненоважните органи? — ровеше Нойъс в чантата си за стетоскоп.
— Пулсът е 110 и едва доловим. Кръвното налягане е осемдесет на четиридесет.
Нойъс преслуша гърдите на Уилямс със стетоскопа и се намръщи.
— Сърцето не е добре. Има ляв напрегнат пневмоторакс. В него сигурно се е събрала около литър течност и по всички признаци развива застойна недостатъчност. — Нойъс се обърна към Райън. — Ти изчезвай оттук. Ще трябва да отварям гръдния кош.
— Погрижете се за него, докторе. Той е чудесен човек.
— Всички са такива — отбеляза Нойъс, сваляйки куртката си. — Хайде да обработим ръцете си, хора.
Райън се запита дали някоя молитва ще помогне. Нойъс изглеждаше и говореше като хирург. Райън разчиташе да е така. Той тръгна към каютата на капитана в задната част на подводницата, където спеше Рамиус под въздействието на дадените му хапчета. Кракът беше спрял да кърви и очевидно някой от санитарите се бе погрижил за него. Нойъс щеше да го обработи по-късно.