— Аз работя за въоръжените сили, така че не печеля много. Четиридесет и осем хиляди годишно, включително полетното заплащане. Навън бих могъл да изкарвам много повече.
— В Съветския съюз — изтъкна Бородин — лекарите получават почти колкото работниците в производството.
— Може би това обяснява защо докторите ви не струват — предположи Нойъс.
— Кога капитанът ще може отново да поеме командването? — попита Бородин.
— Ще го държа на легло цял ден — обясни Нойъс. — Не искам раната да започне пак да кърви. Ще може да започне да се движи от утре. Трябва да внимава. Не искам да претоварва крака си. Той ще се оправи, господа. В началото ще се чувства слаб от загубата на кръв, но ще се възстанови напълно. — Думите на Нойъс прозвучаха като цитат от медицински закон.
— Благодарим ти, докторе.
Нойъс вдигна рамене.
— За това ми плащат. А сега мога ли да задам един въпрос? Какво, по дяволите, става тук?
Бородин се засмя, превеждайки въпроса на другарите си.
— Всички ние ще станем американски граждани.
— И сте взели със себе си подводница, а? Копеле! За момент си помислих, че това прилича на…, не зная, на какво. Страхотна история! Но, както разбирам, не мога да я разкажа никому.
— Точно така, докторе — засмя се Райън.
— Много лошо — промърмори Нойъс, запътил се обратно към здравния пункт.
Москва
— И така, другарю адмирал, вие докладвате, че сме постигнали успех? — попита Нармонов.
— Да, другарю генерален секретар — кимна Горшков, обхождайки с поглед заседателната маса в подземния команден център, където се бяха събрали висшият партиен актив, командващите родовете войски и началникът на КГБ. Капитан Каганович — офицерът от разузнаването във флота на адмирал Стралбо, беше допуснат от американците на борда на дълбоководен изследователски съд. Подводницата извадила част от отломките — циферблат на дълбокомер. Тези уреди са номерирани и номерът на извадения незабавно беше предаден в Москва. Той със сигурност принадлежи на „Червения октомври“. Каганович разгледал и една изпаднала от подводницата ракета. Тя определено била „Сийхоук“. „Червения октомври“ е мъртъв. Задачата ни е изпълнена.
— Случайно, другарю адмирал, не по план — подчерта Михаил Александров. — Флотът ви не успя да открие и унищожи подводницата. Мисля, че другарят Герасимов има някои сведения за нас.
Николай Герасимов беше новият началник на КГБ. Той вече беше връчил доклада си на присъстващите партийни функционери и гореше от нетърпение да запознае с него и тези надути пауни в униформи. Искаше да види реакцията им. КГБ имаше да разчиства сметки с тези мъже. Герасимов направи кратко резюме на доклада, който беше получил от агент „Касий“.
— Невъзможно! — грубо възрази Горшков.
— Може би — меко се съгласи Герасимов. — Съществува голяма вероятност това да е една много добре скроена дезинформация. В момента това се проучва внимателно от агентите ни. Въпреки това съществуват някои много интересни подробности в подкрепа на Тази хипотеза. Ще ми разрешите ли да ги изложа накратко, другарю адмирал?
— Първо, защо американците допуснаха нашия човек на борда на една от най-модерните си изследователски подводници? Второ, защо те изобщо сътрудничат с нас, защо спасиха моряка от „Политовский“ и защо ни съобщиха за спасяването му? Позволиха ни веднага да го видим. Защо? Защо не задържаха нашия човек, не го използваха и не се отърваха от него? Сантименталност? Според мен не. Трето, по времето, когато изваждаха този човек от водата, флотът и военновъздушните им сили предизвикваха нашия военноморски флот по най-досаден и агресивен начин. Това неочаквано беше прекратено и един ден по-късно побързаха да присъединят флота си към нашия в спасителната операция.
— Защото Стралбо мъдро и смело реши да не отговори на провокациите им — отвърна Горшков.
Герасимов отново кимна любезно.
— Може да е така. Това беше умно решение от страна на адмирала. Не е лесно за един униформен офицер да преглътне такава обида. От друга страна, според разсъжденията ми е възможно по същото време американците да са получили информацията, която „Касий“ ни предаде. По-нататъшните разсъждения водят до заключението, че американците са се уплашили от това каква ще бъде реакцията ни, ако заподозрем, че всичко това е извършено от ЦРУ. Вече знаем, че няколко империалистически разузнавания се опитват да разберат причината за военноморската ни операция.
— През последните два дни ние извършихме някои собствени проверки. Открихме — погледна в записките си Герасимов, — че в базата ни за подводници в Полярний работят двадесет и девет полски инженери, най-вече като контрольори на качеството, че мерките за сигурност при предаване на пощата са много охлабени и че капитан Рамиус не е повел подводницата към пристанището на Ню Йорк, както вероятно е заплашил в писмото си, а по-скоро е бил на хиляда километра на юг, когато лодката е била разрушена.