— Това беше явна дезинформация от страна на Рамиус — възрази Горшков. — Рамиус едновременно ни е подхвърлил стръв и преднамерено ни е подвел. Ето защо разположихме нашия флот при всички американски пристанища.
— И изобщо не го засякохме — тихо отбеляза Александров. — Продължавай, другарю.
— Към което и пристанище да се е насочил, бил е на повече от петстотин километра от всяко едно, а ние сме сигурни, че е могъл да достигне което поиска на пряк курс. В действителност, другарю адмирал, както докладвахте на първото заседание, той е могъл да достигне американския бряг до седем дни от напускане на пристанището.
— За да успее да направи това, както обясних надълго и нашироко миналата седмица, щеше да означава да плава с максимална скорост. Командирите на ракетни подводници предпочитат да не го правят — обясни Горшков.
— Мога да го разбера — съгласи се Александров, — като се има предвид съдбата на „Политовский“. Но от изменник на родината може да се очаква, че ще бяга като крадец.
— За да влезе в капана, който ние заложихме — отвърна Горшков.
— И който пропадна — отбеляза Нармонов.
— Не твърдя, че тази история е вярна, нито пък че на този етап е възможна. — Тонът на Герасимов беше безстрастен и студен. — Но съществуват достатъчно факти в нейна защита, които ме принуждават да препоръчам на Комитета за държавна сигурност да я разследва задълбочено във всичките й аспекти.
— Сигурността в моя двор е работа на военноморските сили и на ГРУ — възрази Горшков.
— Досега — обяви Нармонов взетото два часа преди това решение. — КГБ ще разследва тази срамна работа по две линии. Една група ще проучи информацията от нашия агент във Вашингтон. Друга ще започне от предположението, че писмото от, както се твърди, капитан Рамиус, е истинско. Ако това е било заговор на изменници, той е станал възможен само защото Рамиус е могъл при съществуващите правилници и практика да подбере офицерите си. Комитетът за държавна сигурност ще ни докладва за целесъобразността от продължаване на тази практика, за съществуващото ниво на влияние, упражнявано от корабните командири върху кариерите на техните офицери, и за партийния контрол на флота. Аз мисля да започнем реформите, като позволим на офицерите да сменят по-често корабите, на които служат. Ясно е, че могат да започнат да губят верността си, ако се застоят твърде дълго на едно място.
— Предложението ви ще съсипе ефикасността на флота ми! — удари Горшков по масата. Грешка!
— Народният флот, другарю адмирал — поправи го Александров. — флотът на Партията.
Горшков знаеше откъде произтича тази идея. Нармонов все още можеше да разчита на подкрепата на Александров. Тя правеше положението на другаря генерален секретар сигурно, което означаваше, че положението на други от мъжете около масата не е. Кои?
Съзнанието на Падорин се разбунтува срещу предложението на КГБ. Какво знаят тези мръсни шпиони за военноморския флот? Или Партията? Всички те бяха корумпирани опортюнисти. Андропов го беше доказал, а Политбюро сега позволяваше на това пале Герасимов да напада въоръжените сили, които защитаваха народа от империалистите, бяха го спасили от кликата на Андропов и никога не са били друго освен верни слуги на Партията. „Но така всичко идва на мястото си, нали?“, помисли той. Точно както Хрушчов беше свалил Жуков, дал му възможност да вземе властта след премахването на Берия, така и тези копелета сега щяха да насъскат КГБ срещу хората в униформи, които първи бяха укрепили позициите им.
— Колкото до вас, другарю Падорин… — продължи Александров.
— Да, другарю академик. — За Падорин нямаше изход. Главното политическо управление беше дало окончателното разрешение за назначението на Рамиус. Ако Рамиус наистина се окажеше изменник, Падорин щеше да бъде осъден заради дадената неправилна преценка, но ако Рамиус се окажеше нечия пионка, това щеше да означава, че Падорин и Горшков са били подмамени в прибързано действие.
Нармонов продължи недовършената реплика на Александров:
— Другарю адмирал, ние намираме, че мерките ви за опазване сигурността на „Червения октомври“ са били успешно изпълнявани само ако, точно така, капитан Рамиус е бил невинен и е потопил кораба си заедно със своите офицери, за да го спаси от американците, които несъмнено са се опитвали да го откраднат. И в двата случая, докато очакваме резултатите от извършваните от КГБ изследвания на частите от разрушената подводница, ще смятаме, че тя не е попаднала в ръцете на врага.