— Може би е от слънцето? — предположи полковникът.
— Не, другарю, ясното небе разпределя слънчевата светлина равномерно — отвърна скромно техникът. Винаги скромничеше, когато смяташе, че е открил нещо. — Две подводници, или може би три, на тридесет метра под повърхността.
— Сигурен ли си?
Техникът чукна някакъв ключ, за да изясни радарната картина, изобразяваща единствено кадифената шарка на малките вълнички.
— Върху водата няма нищо, което да излъчи тази топлина, другарю полковник. Ето защо трябва да е нещо под нея. Сега не е размножителният сезон на китовете. Може да се дължи единствено на ядрени подводници, може би две или три. Според мен, полковник, американците са се изплашили от флота ни и се опитват да скрият ракетните си подводници. Базата им се намира само на няколкостотин километра на юг. Вероятно някоя от подводниците им от клас „Охайо“ се е скрила в протока, охранявана от разузнавателна подводница, както правят и нашите.
— В такъв случай скоро ще се размърда, флотът ни получи заповед да прекрати изпълнението на задачата.
— Жалко, нямаше да е лошо да я проследим. Това е рядко отдаваща се възможност, другарю полковник.
— Вярно. Много добре, академико.
Десет минути по-късно данните бяха предадени в Москва.
Върховно командване на Съветските ВМС, Москва
— Ще се възползваме от тази възможност, другари — заяви Горшков. — Отзоваваме флота си, но ще оставим няколко подводници за електронно разузнаване. При предислоцирането им американците вероятно ще загубят следите на някои от тях.
— Много е възможно — съгласи се началник-щабът на военноморския флот.
— „Охайо“ ще тръгне на юг, вероятно към базата им в Чарлстън или Кингс Бей. Или на север към Норфолк. Нашата „Коновалов“ е при Норфолк, а близо до Чарлстън е „Шабликов“. Мисля да оставим двете по местата им още няколко дни. Трябва да направим нещо, с което да покажем на политиците ни, че имаме истински флот. Следенето на „Охайо“ ще бъде първата стъпка.
— Заповедите ще бъдат издадени до петнадесет минути, другарю. — Според началник-щаба това беше добра идея. Не беше харесал доклада от съвещанието на Политбюро, който беше получил от Горшков, макар че, ако на Сергей предстоеше да бъде изхвърлен, той имаше най-добри шансове да заеме мястото.
„Ню Джърси“
Съобщението „Червена ракета“ беше получено от Ийтън преди секунди: Москва току-що бе предала чрез спътник много дълго оперативно съобщение до Съветския военноморски флот. „Руснаците се оказаха натясно“, помисли комодорът. Бяха заобиколени от три ударни авионосни групи — „Кенеди“, „Америка“ и „Нимиц“, под обединеното командване на Джош Пейнтър. Ийтън можеше да ги види и имаше оперативен контрол върху „Тарауа“ за усилване на собствената си група за надводни действия. Адмиралът насочи бинокъла си към „Киров“.
— Капитане, групата да заеме бойни позиции.
— Слушам! — Началник-щабът на групата хвана микрофона на тактическата радиостанция. — „Блу бойз“, тук е „Блу Кинг“. Кехлибарена светлина, кехлибарена светлина, изпълнявайте! Край!
Ийтън изчака четири секунди да прозвучи сигналът на „Ню Джърси“ за обща тревога, след който екипажът хукна към оръдията.
— Разстояние до „Киров“?
— Тридесет и четири хиляди триста и осемдесет метра, сър. През няколко минути го определяме с лазер. Целта е прихваната, сър — докладва началник-щабът на групата. — Оръдията на главните куполи са заредени и данните за водене на огън се уточняват на всеки тридесет секунди.
Телефонът до командното място на Ийтън върху командния мостик иззвъня.
— Ийтън.
— Всички са по постовете и в готовност, адмирале — докладва капитанът на бойния кораб.
Ийтън погледна хронометъра си.
— Много добре, капитане. Хората ни са наистина добре подготвени.
Цифровите екрани в бойния информационен център на „Ню Джърси“ показваха точното разстояние до гротмачтата на „Киров“. Логичната първа цел е винаги флагманският кораб на противника. Единственият въпрос беше какъв удар може да понесе „Киров“ и кое първо ще го прати на дъното — оръдейните снаряди или ракетите „Томахоук“. Най-важната част, повтаряше от няколко дни началникът на артилерията, е да се унищожи „Киров“, преди авиацията да успее да се намеси. „Ню Джърси“ никога досега не беше потопявал кораб самостоятелно. Четиридесет години бяха дълъг период на очакване.