— Наболява. Ще трябва да науча как да се пазя. Не си спомням да съм ви казвал, че дължа живота си на вас, както и всички ние.
— Моят живот също беше поставен на карта — смути се Райън.
— Добро утро, сър. — Беше готвачът. — Да ви стъкмя ли нещо за закуска, капитан Рамиус?
— Да, много съм гладен.
— Чудесно! Една американска военноморска закуска. Ще ви донеса прясно кафе — долетяха последните му думи вече от коридора. След тридесет секунди се върна с кафе и комплект прибори за Рамиус. — Закуската ви ще е готова след десет минути, сър.
Рамиус си наля чаша кафе. В чинийката му имаше и едно малко пликче.
— Какво е това?
— Другар на кафето — засмя се Манкузо. — Сметана за кафето ви, капитане.
Рамиус разкъса пакетчето, поглеждайки подозрително вътре в него, преди да изсипе съдържанието му в чашата си и да го разбърка.
— Кога тръгваме?
— Утре по някое време — отговори Манкузо. „Далас“ периодично се издигаше на перископна дълбочина, за да получи оперативните заповеди и да ги предаде на „Червения октомври“ по подводния телефон. — Преди няколко часа ни съобщиха, че съветският флот е тръгнал обратно на североизток. До залез слънце ще знаем със сигурност. Момчетата ни ги следят отблизо.
— Къде ще отидем? — попита Рамиус.
— Къде им съобщихте, че отивате? — поиска да знае Райън. — Какво точно гласеше писмото ви?
— Научили сте за писмото… Как?
— Научихме. Факт е, че зная за писмото, но това е всичко, което мога да кажа, сър.
— Писах на чичо Юри, че ще отплаваме за Ню Йорк, за да подарим този кораб на президента на Съединените щати.
— Но не се отправихте към Ню Йорк — възрази Манкузо.
— Разбира се, че не. Исках да вляза в Норфолк. Защо да влизам в гражданско пристанище, когато военноморската база е толкова близо? Мислите ли, че щях да кажа на Падорин истината? — тръсна глава Рамиус. — Защо? Бреговата ви ивица е толкова дълга.
„Скъпи Адмирал Падорин, аз отплавам за Ню Йорк…“ Нищо чудно, че побесняха, помисли Райън.
— Къде отиваме? В Норфолк или Чарлстън? — попита Рамиус.
— Според мен в Норфолк — каза Манкузо.
— Не знаехте ли, че ще изпратят целия си флот след вас? — тросна се Райън. — Защо изобщо изпратихте писмото?
— За да разберат — отвърна Рамиус. — За да разберат. Не очаквах някой да ни засече. А ето, че вие ни изненадахте.
Американският капитан се засмя.
— Засякохме ви край бреговете на Исландия. Имахте повече късмет, отколкото предполагате. Ако бяхме отплавали от Англия по план, щяхме да бъдем с петнадесет мили по-близо и да ви пипнем още по-рано. Съжалявам, капитане, но нашите сонари и оператори са много добри. По-късно ще можете да се срещнете с човека, който ви засече пръв. В момента той работи с Бугаев.
— Старшина? — предположи Бородин.
— А не офицер? — учуди се Рамиус.
— Не, просто един много добър оператор — потвърди Манкузо изненадан. Защо всички очакваха със сонара да се занимава офицер?
Готвачът се върна. Разбиранията му за обикновена американска военноморска закуска се бяха проявили в огромен поднос с дебел резен шунка, две рохки яйца отгоре, четири филийки препечен хляб и купичка с ябълково желе.
— Кажете ми, ако искате още, сър.
— Това ли е нормална закуска? — обърна се Рамиус към Манкузо.
— Няма нищо необичайно. Самият аз предпочитам вафли. Американците се хранят много на закуска. — Рамиус вече се бе нахвърлил върху своята. След два дни на нередовно хранене и голямата загуба на кръв организмът му се нуждаеше остро от храна.
— Кажете ми, Райън — запали цигара Бородин, — какво в Америка ще ни удиви най-много?
Джак посочи подноса пред капитана:
— Магазините за хранителни стоки.
— Магазините за хранителни стоки? — смая се Манкузо.
— Докато бях на „Инвинсибъл“, прочетох доклад на ЦРУ за хора, които преминават при нас. — Райън не искаше да каже изменници. Думата звучеше някак си унизително. — По общо мнение първото нещо, което изненадва хората, тези от вашата част на света, са супермаркетите.
— Разкажете ми за тях — помоли Бородин.
— Сграда с размерите приблизително на футболно игрище, е, може би малко по-малко. Влизате през входа и вземате количка за пазаруване. Пресните плодове и зеленчуци са вдясно. Тръгвайки наляво, човек постепенно преминава през други щандове. Правя го от дете.