— А тогава ние се движехме с тринадесет възела — звукът се разпространява по-бързо. Мисля, че можем да тръгнем бавно на изток, без да бъдем засечени. Ще използваме „гъсеницата“, ще се движим с шест възела. Както знаете, съветският сонар не е ефикасен колкото американския. Съгласен ли сте, капитане?
Манкузо кимна.
— Лодката е ваша, сър. Мога ли да предложа североизточна посока? По този начин до един час най-много ще се озовем зад нашите ударни лодки.
— Добре. — Рамиус закуцука към пулта за управление, за да отвори тунелните люкове и след това се върна при телефона. Подаде необходимите заповеди и след по-малко от минута двигателите на „гъсеницата“ заработиха, а скоростта им започна бавно да нараства.
— Рул дясно десет, Райън, — нареди Рамиус. — И освободи уредите за управление на крилата за потапяне.
— Рул дясно десет, сър, освобождавам крилата, сър — изпълни заповедта Райън, доволен, че вършат нещо.
— Курсът ви е нула-четири-нула, Райън — обади се Манкузо откъм картната маса.
— Нула-четири-нула, преминавам през три-пет-нула. — От кормчийското си място той можеше да чуе как водата свисти, нахлувайки в левия тунел, Почти през минута се разнасяше странно бучене, което траеше три или четири секунди. Скоростомерът пред него премина четири възела.
— Страх ли ви е, Райън? — изсмя се Рамиус.
Джак изпсува на себе си. Гласът му трепереше.
— Освен това съм и малко уморен.
— Зная, че ви е трудно. Справяте се добре за новак без подготовка. Ще закъснеем за Норфолк, но ще стигнем, ще видите. Били ли сте на ракетна подводница, Манкузо?
— Да, разбира се. Отпусни се, Райън. Ето това правят щурмоваците. Някой идва да ни търси, а ние просто изчезваме. — Американският капитан вдигна поглед от картата. Позициите на другите три подводници беше отбелязал с монети. Понечи да нанесе повече отметки, но се отказа. Върху картата имаше някои много интересни означения, например компютърно изчислени позиции за изстрелване на ракети. Военноморското разузнаване щеше да полудее за такава информация.
„Червения октомври“ вече се движеше с шест възела на североизток. „Коновалов“ следваше югоизточен курс с три възела. „Поджи“ се бе отправила на юг с два, а „Далас“ също на юг, но с петнадесет възела. Четирите подводници се намираха в кръг с диаметър от шест мили и се насочваха към една и съща точка.
„В. К. Коновалов“
Туполев се забавляваше. По неизвестна за него причина американците бяха избрали да играят традиционната игра, което той не бе очаквал. По-умно, помисли той, щеше да бъде, ако някоя от ударните подводници се приближеше до него и отвлечеше вниманието му, докато ракетната лодка отмине заедно с другия ескорт. Е, на море нищо не се повтаря два пъти. Той сръбна чай от чашата и взе един сандвич.
Мичманът му отбеляза странен шум в сонара. Звукът се задържа няколко секунди и изчезна. Някакъв далечен сеизмичен тътен, помисли той в началото.
„Червения октомври“
Бяха се издигнали поради положителния надлъжен наклон на подводницата и Райън трябваше да регулира наклона на плоскостите за потапяне с пет градуса, за да я върне на сто метра дълбочина. Чу двамата капитани да обсъждат липсата на температурен скок. Манкузо обясни, че това не е необичайно за района, особено след силни бури. Накрая двамата се съгласиха, че това е липса на късмет, защото един термичен слой щеше да им помогне да се измъкнат.
На входа на командния пункт се появи Джоунс, разтривайки ушите си. Руските слушалки не бяха много удобни.
— Шкипер, долавям нещо на север, ту се появява, ту изчезва. Не мога да определя азимута му.
— Чия е? — попита Манкузо.
— Не мога да кажа, сър. Активният сонар не е много лош, но пасивният не струва нищо, шкипер. Е, не сме съвсем слепи.
— Окей, ако чуеш нещо, обади се.
— Тъй вярно, капитане. Да ви се намира кафе тук? Г-н Бугаев ме изпрати.
— Ще наредя да ви донесат.
— Слушам — тръгна Джоунс обратно към поста си.
„В. К. Коновалов“
— Другарю капитан, имам контакт, но не зная какво е — обади се мичманът по телефона.
Туполев се върна, хрупайки сандвича си. Руснаците много рядко бяха прихващали „Охайо“, по-точно само три пъти дотогава, и всеки път плячката им се беше изплъзвала, преди да е изтекла и една минута, така че никой не бе успял да добие дори бегла представа за характеристиките й.
Мичманът подаде на капитана резервните слушалки.
— Изчакайте няколко минути, другарю. Целта ту се появява, ту изчезва.