Водата покрай американския бряг, макар и почти изотермална, не беше съвсем подходяща за сонарните системи. Малки течения и водовъртежи образуваха движещи се стени, които произволно отразяваха или пропускаха звуковата енергия. Туполев седна и заслуша търпеливо. След пет минути сигналът се появи.
Мичманът махна с ръка.
— Сега, другарю капитан.
Командирът му пребледня.
— Азимут?
— Сигналът е много слаб и къс, за да се определят координати, по три градуса от всяка страна на носа, едно-три-шест до едно-четири-две.
Туполев хвърли слушалките върху масата и тръгна към предната част на подводницата. Намери политическия офицер, сграбчи го за ръката и бързо го въведе в каюткомпанията.
— Това е „Червения октомври“.
— Невъзможно. Командването на флота съобщи, че разрушаването й е потвърдено чрез посещение на мястото на крушението й. — Замполитът поклати категорично глава.
— Измамили са ни. Акустичната сигнатура на „гъсеницата“ е уникална, другарю. Американците са я хванали и сега тя е наоколо. Ние трябва да я разрушим.
— Не. Трябва да се свържем с Москва и да искаме инструкции.
Замполитът е добър комунист, но е бил офицер на надводен кораб и не разбира от подводници, помисли Туполев.
— Другарю замполит, ще ни трябват няколко минути докато стигнем повърхността, може би десет или петнадесет да изпратим съобщение в Москва и още тридесет, докато получим отговор от Москва, ако има такъв, а те ще поискат потвърждение. Общо час, два или три. Дотогава „Червения октомври“ ще изчезне. Все още са валидни първоначалните ни заповеди и нямаме време да се свързваме с Москва.
— Ами ако грешите?
— Не греша, другарю — просъска капитанът. — Ще впиша доклада си за контакта в корабния дневник, както и предложенията си. Ако забраните изпълнението им, вашата забрана също ще бъде вписана. Аз съм прав, другарю. Ще падне вашата глава, не моята. Решавайте!
— Сигурен ли сте?
— Сигурен съм!
— Много добре — сви знамената замполитът. — Как ще го направите?
— Колкото се може по-бързо, преди американците да са ни унищожили. Отидете на поста си, другарю. — Двамата се върнаха в командния пункт. Шестте носови торпедни апарата на „Коновалов“ бяха заредени с направлявани по кабел 533-милиметрови торпеда „Марк С“, които трябваше да бъдат насочвани към целта.
— Сонар, претърсете пред нас с активните системи! — заповяда капитанът.
Мичманът натисна бутона.
„Червения октомври“
— Ай! — рязко завъртя главата си Джоунс. — Шкипер, удариха ни с импулсен сигнал. Отляво, по средата на корпуса, може би малко напред. Не беше от нашите, сър.
„Поджи“
— Командир, тук сонар, „Алфа“ хвана ядрената подводница. Пеленгът на „Алфа“ е едно-девет-две.
— Право напред две трети! — веднага заповяда Ууд.
— Право напред две трети, тъй вярно!
Двигателите на „Поджи“ се събудиха с гръм за живот и витлото й заблъска черната вода.
„В. К. Коновалов“
— Разстояние седем хиляди и шестотин метра. Ъгъл на издигане нула — докладва мичманът. И така, това беше подводницата, която бяха изпратени да уловят, помисли той. Току-що беше надянал каска с вградени телефонни слушалки и ларингофон, която му позволяваше да докладва направо на капитана и офицера за управление на огъня.
Старпомът беше и старши на отделението за управление на огъня. Той бързо въведе данните в компютъра. Беше въпрос на елементарно изчисление на координатите на целта.
— Имаме отговор за торпеда едно и две.
— Пригответе се за стрелба.
— Наводнявам апаратите. — Старпомът сам премести превключвателите, протягайки се покрай старшината. — Външните врати на торпедните апарати са отворени.
— Проверете отново стрелковото решение! — заповяда Туполев.
„Поджи“
Началникът на сонарното на „Поджи“ беше единственият, който чу краткотрайния шум.
— Командир, тук сонар, „Алфа“… тя току-що напълни с вода торпедните си апарати, сър! Пеленг на целта едно-седем-девет.
„В. К. Коновалов“
— Решението потвърдено, другарю капитан — докладва старпомът.
— Огън едно и две! — заповяда Туполев.
— Изстрелване едно… изстрелване две.
„Коновалов“ потрепери два пъти, когато зарядите от сгъстен въздух изхвърлиха електрически задвижваните торпеда.
„Червения октомври“
Джоунс чу пръв.
— Високооборотни витла, от лявата ни страна! — извика той силно и ясно. — Торпеда във водата, от лявата ни страна!