Райън се сгърчваше всеки път, когато плясъкът от сонарния бич проехтяваше през двойния корпус.
— Не можете ли да го заглушите, или да направите нещо друго? — настоя той.
— Търпение, Райън — опита се да го успокои Рамиус. Никога преди той не се беше изправял пред истински бойни глави, но се беше упражнявал стотици пъти да го прави. — Искам първо да си помисли, че сме му в ръцете.
— Имате ли макети? — попита Манкузо.
— Четири, в торпедното помещение отпред, но нямаме торпедаджии.
И двамата капитани запазиха спокойствие, забеляза Райън с горчивина от позициите на собствения си уплашен малък свят. Никой от тях не показваше страх пред колегата си. Но и двамата бяха обучени за това.
— Шкипер! — извика Джоунс — Две „риби“, постоянен азимут три-две-нула, току-що се активираха. Повтарям, „рибите“ са активни, по дяволите, звучат като четиридесет и осмици. Шкипер, звучат като „Марк-48“.
Рамиус го очакваше.
— Да, ние откраднахме торпедния сонар от вас преди пет години, но не и торпедните двигатели. Бугаев!
В сонарното помещение Бугаев бе включил акустичната заглушителна апаратура веднага след изстрелването на „рибите“. Сега той внимателно настройваше интервалите на излъчване на смущаващи импулси, за да съвпаднат с тези на приближаващите се торпеда. Импулсите се бяха уеднаквили по носеща честота и честота на повторение. Интервалите трябваше да бъдат прецизно настроени. Изпращайки обратно слабо изкривени сигнали, той можеше да създаде призрачни цели. Нито толкова много, нито толкова отдалечени. Само няколко и съвсем наблизо. Но щеше да обърка операторите, управляващи огъня на връхлитащата „Алфа“. Той дъвчеше американска цигара, а палецът му внимателно натисна пусковия ключ.
„В. К. Коновалов“
— По дяволите! Смущава ни — за първи път показа чувства мичманът, забелязвайки двойката нови „бипкания“. Затихващото „бип“ от действителната цел беше оградено от две нови — едно на север и по-близко, а другото на юг и по-отдалечено. — Капитане, целта използва съветска заглушителна апаратура.
— Виждаш ли? — погледна Туполев замполита. — Сега внимавай! — заповяда той на старпома.
„Червения октомври“
— Райън, крила пълен нагоре! — извика Рамиус.
— Пълен нагоре! — Райън се дръпна рязко назад и изтегли ръчката плътно до корема си, надявайки се, че Рамиус знае какво, по дяволите, прави.
— Джоунс, дай ни време и разстояние!
— Слушам! Две „риби“, азимут три-две-нула. Разстояние до номер едно — две хиляди метра, до номер две — две хиляди и триста. Имам ъгъл на наклон за номер едно. „Риба“ номер едно се насочва малко надолу, сър. — „Изглежда Бугаев не е чак толкова тъп“, помисли си Джоунс. Но все още им оставаше да се справят и с втората „риба“…
„Поджи“
Шкиперът на „Поджи“ беше бесен. Проклетите правила за влизане в бой не му позволяваха да направи нищо, освен може би…
— Сонар, удари копелето с импулс! Максимална мощност, издухай тъпанара!
„BQQ-5“ на „Поджи“ изпрати синхронизирани вълни от енергия, които шибнаха „Алфа“. „Поджи“ нямаше право да стреля, но може би руснаците не го знаеха, а освен това импулсният удар вероятно щеше да заглуши насочващия им сонар.
„Червения октомври“
— Всеки момент… една от „рибите“ има захват, сър. Не зная коя. — Джоунс дръпна слушалката от едното си ухо и се приготви да свали и другата. Насочващият сонар на едното торпедо ги беше прихванал. Лоша работа! Ако бяха като „Марк 48“… Джоунс знаеше много добре, че тези неща рядко пропускаха. Той чу промяната в доплеровото преместване на витлата при преминаването на торпедото под „Червения октомври“. — Едното пропусна, сър. Номер едно мина под нас. Номер две ни приближава, импулсният интервал се скъсява. — Той се протегна и потупа Бугаев по рамото. Изглежда, той наистина беше бордовият гений, какъвто руснаците казваха, че е.
„В. К. Коновалов“
Второто торпедо „Марк С“ цепеше водата с четиридесет и един възела, при което скоростта му на сближение с целта скачаше на петдесет и пет. Веригата му за насочване и вземане на решение беше сложна. Поради неуспеха на руснаците да прекопират компютърната самонасочваща се система на американските „Марк 48“, насочващите сонари на съветските торпеда трябваше да докладват на изстрелялия ги кораб по екраниран кабел. Старпомът имаше набор от данни, получени от сонара на подводницата или от тези на самите торпеда, с които да ги направлява. Първата „риба“ беше измамена от призрачните образи, които смущенията бяха съвпаднали със сонарната честота на торпедото. Старпомът насочваше второто с нискочестотния сонар на носа на подводницата. Вече беше разбрал, че първото е минало под целта. Това означаваше, че целта е средното „бип“. Бързата промяна на честотата от мичмана проясни сонарната картина за няколко секунди, преди режимът на смущения да се промени. Хладнокръвно и вещо старпомът заповяда на второто торпедо да избере средната цел. То изпълни прецизно командата.