— Но американците…
— Няма да стрелят, другарю — усмихна се тънко капитанът. — Ако можеха да стрелят, сега щяхме да сме потопени от подводницата на север. Те не могат да стрелят без разрешение. Те трябва да искат разрешение, както и ние, но ние вече имаме разрешението, както и предимството. Ние вече сме на мястото, където я удари торпедото, и когато смущенията се изчистят, ще я намерим отново. Тогава ще ги очистим.
„Червения октомври“
Не можеха да използват „гъсеницата“. Едната й страна беше смазана от удара на торпедото. „Октомври“ се движеше с шест възела, тикана от витлата, които вдигаха повече шум, отколкото другите системи. Ситуацията много наподобяваше обикновена тренировка за защита на щурмовак. Но занятията винаги предполагаха, че съпровождащите ударни подводници можеха да стрелят, за да накарат лошия да изчезне…
— Ляв рул, обратен курс! — заповяда Рамиус.
— Какво? — смая се Манкузо.
— Помислете, Манкузо — каза Рамиус и погледна към Райън, за да се увери, че е изпълнил заповедта. Райън го направи, без да му е ясно защо.
— Помислете, капитан Манкузо, — повтори Рамиус. — Какво се случи? Москва заповяда на ловна подводница да остане на мястото си. Вероятно подводницата е от клас „Политовский“ — или „Алфа“, както го наричате вие. Аз познавам всички капитани на тези подводници. Всички са млади, всички са, х-м, агресивни? Да, агресивни. Той трябва да знае, че не сме мъртви. Щом го знае, ще ни преследва. И така, ние се връщаме назад, като лисица, и го оставяме да ни подмине.
Манкузо не хареса обяснението. Райън можеше да се закълне в това, без дори да го е погледнал.
— Ние не можем да стреляме. Вашите хора не могат да стрелят. Ние не можем да му се измъкнем — той е по-бърз. Не можем да се скрием — сонарът му е по-добър. Той ще тръгне на изток, използвайки скоростта си, за да ни прегради пътя, и ще използва сонара си, за да засече местоположението ни. Най-добрият ни шанс да избягаме е да се движим на запад. Той няма да го очаква.
Манкузо продължаваше да не харесва обяснението, но трябваше да признае, че е умно. Дяволски умно! Погледът му се върна върху картата. Все пак не се намираше на своята лодка.
„Далас“
— Копелето си замина. Или не обърна внимание на макета, или просто не го чу. Сега се движи по курс напречно на нашия и скоро ще попаднем в екраните му — докладва Лавал.
Чембърс изпсува тихичко.
— Край с тоя номер. Рул надясно петнадесет градуса. — Не бяха спечелили, но поне руснаците не ги бяха чули. Подводницата откликна бързо на приборите за управление. — Давайте да се намърдаме зад тях.
„Поджи“
„Поджи“ се намираше вече на една миля вляво от местоположението на „Алфа“. Виждаше „Далас“ на сонара си и забеляза промяната в курса й. Капитан II ранг Ууд просто не знаеше как да постъпи. Най-лесното решение щеше да бъде да стреля, но нямаше това право. Понечи да го направи на своя отговорност. Всяка частица от разума му настояваше за това. „Алфа“ се опитваше да убие американци… Но той не можеше да се поддава на инстинктите си. Дългът преди всичко.
Няма нищо по-лошо от свръхсекретността, размишляваше той. Скритите предпоставки на операцията бяха, че наоколо няма да има никой, но дори и да имаше, ударните подводници трябваше да успеят предварително да предупредят ядрената подводница. Върху това следваше да се помисли, но Ууд не искаше да го прави точно сега.
„В. К. Коновалов“
— Контакт! — извика мичманът в микрофона. — Пред нас, почти точно по курса. Използва витла и се движи на малка скорост. Азимут нула-четири-четири, разстояние неизвестно.
— „Червения октомври“ ли е? — попита Туполев.
— Не мога да определя, другарю капитан. Може да бъде и американска. Според мен се приближава към нас.
— По дяволите! — Погледът на Туполев обходи командния пункт. Можеше ли да са подминали „Червения октомври“. Беше ли възможно вече да са я унищожили?
„Далас“
— Знаят ли, че ние сме тук, Френчи? — попита Чембърс, върнал се в сонарното.
— Не е възможно, сър. — Лавал поклати глава. — Ние сме точно зад тях. Една минута… — намръщи се старшината. — Още един контакт, от другата страна на „Алфа“. Това трябва да е нашият приятел, сър. Господи! Мисля, че се приближава насам. Странно, използва витлата си.
— Разстояние до „Алфа“?
— По-малко от три хиляди метра, сър.
— Право напред две-трети! Наляво десет градуса! — заповяда Чембърс. — Френчи, импулс, но използвай подледния сонар. Те може да не знаят какво е това. Накарай ги да мислят, че ние сме ракетната подводница.