„Червения октомври“
— Разстояние деветстотин, високооборотни витла точно отпред! Торпедо във водата точно пред нас. Една „риба“ идва насам!
— Забрави я, курс към „Алфа“!
— Слушам, окей, азимут на „Алфа“ две-две-пет, успокоява се. Трябва да се изместим малко наляво, сър.
— Райън, пет градуса наляво, курсът ви е две-две-пет.
— Рул пет наляво, преминавам към две-две-пет.
— „Рибката“ се приближава бързо, сър — обади се Джоунс.
— Остави я! Следвай „Алфа“!
— Тъй вярно. Азимутът все още е две-две-пет. Същият като на „рибката“.
Комбинираната скорост изгълта разстоянието между подводниците много бързо. Торпедото приближаваше „Червения октомври“ още по-бързо. То беше оборудвано с вградено защитно устройство. За да не взривят собствената си площадка за изстрелване, торпедата не можеха да избухнат, докато не се отдалечат между петстотин и хиляда метра от изстрелялата ги подводница. Ако „Октомври“ успееше да се приближи достатъчно бързо до „Алфа“, нямаше да бъде поразена.
Скоростта на „Октомври“ вече надвишаваше двадесет възела.
— Разстояние до „Алфа“ седемстотин и петдесет метра, азимут две-две-пет. Торпедото е близо, сър, само още няколко секунди — сви се Джоунс, без да откъсва поглед от екрана.
Пльок!
Торпедото удари „Червения октомври“ точно в средата на полусферичния нос. До освобождаването на блокиращия затвор трябваше да бъдат изминати още сто метра. Ударът го натроши на три части, които бяха отхвърлени встрани от набиращата скорост ракетна подводница.
— Боклук! — изсмя се Джоунс. — Благодаря ти, господи! Цел все още по азимут две-две-пет, разстоянието е седемстотин метра.
„В. К. Коновалов“
— Никакъв взрив? — учуди се Туполев.
— Блокиращите затвори! — Старпомът изпсува. Беше му се наложило да извърши настройките твърде прибързано.
— Къде е целта?
— Азимут нула-четири-пет, другарю. Азимут постоянен — докладва мичманът, — приближава бързо.
Туполев пребледня.
— Рул пълен ляв, право напред в обход!
„Червения октомври“
— Завиват, завиват надясно — извика Джоунс. — Азимутът сега е две-три-нула, леко се разгръща. Трябва ни малко десен рул, сър.
— Райън, рул пет градуса надясно!
— Рул пет надясно — отвърна Райън.
— Не, рул десет надясно! — отмени заповедта Рамиус, който чертаеше курса с молив и освен това познаваше поведението на „Алфа“.
— Дясно десет градуса — потвърди Райън.
— Разстоянието намаля до четиристотин метра, азимут две-две-пет до центъра на целта. Целта се разгръща наляво и надясно, повече наляво — бързо изрече Джоунс. — Разстояние… триста метра. Ъгъл на наклон — нула, наравно сме с целта. Разстояние двеста и петдесет, азимут две-две-пет до средата на целта. Не можем да се разминем, шкипер.
— Ще ударим! — изрева Манкузо.
Туполев трябваше да смени дълбочината. А така оставаше да зависи от ускорението и маневреността на „Алфа“, забравяйки, че Рамиус ги познаваше съвсем точно.
— Хванете се здраво за удар!
Рамиус беше забравил алармения сигнал за удар. Хвърли се към него секунда преди удара.
„Червения октомври“ се заби в „Коновалов“ малко зад средната й част под тридесет градуса ъгъл. Силата на сблъсъка разкъса херметичния корпус от титан на „Коновалов“ и смачка носа на „Октомври“, сякаш беше кутия за бира.
Райън не бе успял да се закрепи достатъчно здраво. Излетя напред и лицето му се удари в инструменталния пулт. Уилямс беше изхвърлен като с катапулт от леглото и Нойъс едва успя да го хване, преди главата му да се тресне в пода. Сонарните системи на Джоунс бяха напълно унищожени. Ракетната подводница подскочи нагоре над корпуса на „Алфа“ и килът й застърга по горната палуба на по-малкия съд, докато инерцията я отнасяше напред и нагоре.
„В. К. Коновалов“
„Коновалов“ беше изцяло херметизирана. Но това не й помогна. Два отсека бяха мигновено отворени за нахлуващата вода, а преградната стена между командния пункт и задните отсеци рухна един миг по-късно поради деформацията на корпуса. Последното нещо, което Туполев видя, беше завеса от бяла пяна, връхлитаща откъм десния борд. Подводницата се превъртя наляво под въздействието на триенето от кила на „Октомври“ и след няколко секунди подводницата се преобърна. Мъже и оборудване се търкаляха като зарчета във всичките й помещения. Половината от екипажа вече се давеше. Съприкосновението с „Октомври“ приключи в момента, в който наводнените отсеци на „Коновалов“ я потеглиха с кърмата надолу към дъното. Последното съзнателно действие на политическия офицер беше да дръпне ръчката на аварийния радиомаяк, макар от това да нямаше никаква полза: подводницата се беше обърнала наопаки и кабелът се бе заплел на капитанския мостик. Единственото, което указваше гроба на „Коновалов“, беше множеството от мехурчета.