Военноморска академия на САЩ
Загубата на левия крак до над коляното не беше отнела дяволития, приятен изглед на Оливър Уендъл Тайлър, нито пък жаждата му за живот. Жена му можеше да го потвърди. Откакто беше напуснал действителна служба преди четири години, те бяха добавили още три деца към двете, които вече бяха създали, и работеха по шестото. Райън го завари да седи до един чин в празна класна стая на Рикоувър Хол — научната и техническа сграда на Военноморската академия на САЩ. Преглеждаше писмени работи.
— Как я караш, Скип? — облегна се Райън на касата на вратата. Шофьорът му от ЦРУ беше останал в коридора.
— Здрасти, Джак! Мислех, че си в Англия — скочи на крак Тайлър, по собствения му израз, и закуцука към Райън, за да стисне ръката му. Протезата на крака му вместо с лъжестъпало завършваше с квадратно парче, покрито с гума. В коляното тя се сгъваше, но съвсем слабо. Шестнадесет години по-рано той бил нападател в сборния американски отбор по ръгби и тялото му беше кораво като алуминия и стъклопластите на протезата. Ръкостискането му можеше да накара дори горила да потрепери. — И така, какво правиш тук?
— Наложи ми се да долетя по работа и да напазарувам малко. Как са Джин и… петимата малчугани?
— Петима и две трети.
— Пак ли? Джин трябва да те накара да спреш.
— Това казва и тя, но при мен доста неща не се връзват — засмя се Тайлър. — Предполагам, че наваксвам за всичките си монашески години. Ела тук и си вземи стол.
Райън седна до ръба на бюрото, отвори куфарчето си и подаде една папка на Тайлър.
— Тук имам никои снимки, които искам да погледнеш.
— Добре — отвори Тайлър папката. — Чия е? Руска? Голяма мръсница. Това в основата си е конфигурацията на „Тайфун“. И все пак е много променена. Двадесет и шест ракети вместо двадесет. Изглежда по-дълга. И корпусът е малко по-сплескан. И по-широк?
— Два или три метра.
— Чух, че работиш за ЦРУ. Не може да се говори за това, нали?
— Нещо такова. И никога не си виждал тези снимки, Скип. Разбрано?
— Да — присвиха се очите на Тайлър. — Заради какво искаш да ги погледна?
Райън издърпа изпод папката две увеличени КОПИЯ.
— Тези врати — на вълнореза и кърмата.
— Ъхъ. — Тайлър ги постави една до друга. — Доста са големи. Имат два метра или горе-долу толкова и са подредени по две от носа до кърмата. Изглеждат симетрични по цялата ос. Не са тръби за крилати ракети, а?
— Такива неща поставят ли се на стратегически ракетни подводници?
— Руснаците са интересни хора, Райън, и правят нещата по свой си начин. Това са същите хора, които построиха „Киров“ с ядрен реактор и парогенератор, работещ с течно гориво. Хм, две витла. Задните врати не могат да бъдат за сонарните антени. Ще се заплетат във витлата.
— Ами ако пуснат само едното витло?
— Това го правят при надводните кораби за икономия на гориво и понякога при щурмовите си подводници. Да се управлява двувитлова ракетна подводница само с един работещ винт, може да се окаже доста сложно при това бебче. Предполагам, че тайфуните имат проблеми с управлението, а подводниците, които капризничат, са много чувствителни към регулировката на задвижването им. Накрая започваш така да се люшкаш, че губиш курса. Забелязал ли си как вратите се събират при кърмата?