— Нещо за „Червения октомври“? — попита Райън.
— Нищо. Може би информацията ни е била лоша и тя не е отплувала. Няма да е за първи път.
— Не вярвате да са я загубили? — запита се Райън на глас.
Дейвънпорт вече бе помислил за този вариант.
— Това би обяснило активността на север, но защо е тази в Балтийско и Средиземно море?
— Преди две години бяхме пак така паникьосани с „Тълибий“ — изтъкна Райън. — И началник-щаба на морските операции така се подмокри, че обяви всеобща спасителна готовност в двата океана.
— Възможно е — съгласи се неохотно Дейвънпорт. След този провал в Норфолк се изляха реки от кръв. На американската подводница „Тълибий“, малка, единствена по типа си подводница, дълго се бе носила славата, че е с лош късмет. В онзи случай той бе настигнал и много други.
— Както и да е. Вече не изглежда така страшно, както преди два часа. Те нямаше да прибират щурмоваците си, ако имаха някакви планове срещу нас, нали? — попита Райън.
— Както виждам, Райън продължава да носи магическата ти кристална топка за гадаене, Джеймс.
— Затова му плащам, Чарли.
— Странно е все пак — отбеляза Райън. — Защо ще отзовават всичките си ракетни подводници? Правили ли са го преди? А тези в Пасифика?
— Още нямаме сведения за тях — отговори Дейвънпорт. — Поисках информация от CINCPAC, но още не съм я получил. По другия въпрос — не, никога не са отзовавали вкупом всичките си щурмоваци, но понякога разместват позициите им едновременно. Вероятно и сега е така. Казах, че се отправят към пристанищата, а не че влизат в тях. Ще разберем след няколко дни.
— Ами ако се страхуват, че са загубили някой? — налучка Райън.
— Де късмет? — присмя се Дейвънпорт. — Не са губили щурмовак от онзи „Голф“, който гепихме при Хаваите, когато ти беше още в университета, Райън. Рамиус е твърде добър капитан, за да позволи това да се случи.
Като капитан Смит на „Титаник“, помисли Райън.
— Благодаря за информацията, Чарли — постави слушалката Гриър. — Изглежда си прав, Джак. Все още няма за какво да се тревожим. Дай да се заемем със сведенията за Афганистан и като свършим, ще погледнем за всеки случай тези снимки на Чарли от Северния им флот.
Десет минути по-късно пристигна пратеник от централния архив с количка. Гриър беше човек, който обичаше сам да се запознае с необработените данни. Това беше удобно и за Райън. Той познаваше някои анализатори, чиито доклади се основаха на подбрана информация и по тази причина бяха изритани от мъжа пред него. Сведенията върху количката бяха от различни източници, но най-интересни за Райън бяха тези от тактическите радиоподслушватели, разположени по пакистанската граница и, както се досети, вътре в самия Афганистан. Естеството, и темпът на съветските операции не говореше за изтегляне, както се внушаваше от няколко скорошни статии в „Красная звезда“ и от някои разузнавателни източници вътре в Съветския съюз. Преглеждането на информацията им отне три часа.
— Мисля, че сър Базил отделя твърде много внимание на политическото разузнаване и твърде малко на сведенията от подслушвателните ни постове на място. Не за пръв път руснаците не дават възможност на полевите си командири да научат какво става в Москва, но като цяло не мога да получа ясна картина — заключи Райън.
Адмиралът го изгледа.
— Плащам ти за отговори, Райън.
— Сър, истината е, че Москва влезе там по грешка. Знаем го и от военни, и от политически разузнавателни доклади. Смисълът на сведенията е много ясен. От моя гледна точка те не знаят какво искат да направят. В случай като този бюрократичното мислене намира за най-лесно да не се прави нищо. И така, на полевите им командири е наредено да продължават да изпълняват задачата, докато висшите партийни шефове тъпчат на едно място в търсене на решение и пазят задниците си от прекалено ангажиране в тая каша.
— Добре, сега знаем, че не знаем.
— Да, сър. На мен също не ми харесва, но ако кажа друго, ще бъде лъжа.
Адмиралът изсумтя. Ленгли беше пълен с шпиони, които отговаряха, без дори да са чули въпроса. Райън беше все още нов в играта и когато не знаеше нещо, си признаваше. Гриър се запита дали това ще се промени с течение на времето. Надяваше се на обратното.
Бяха обядвали, когато от Националното разузнавателно управление пристигна пратеник с пакет. Той съдържаше снимки, направени същата сутрин при две последователни прелитания на спътник КН-11. Това щяха да бъдат последните такива снимки за известно време поради ограниченията, наложени от орбиталните характеристики и от лошото време над целия Колски полуостров. Първият комплект снимки на видима светлина беше направен един час след като Москва бе изпратила сигнал „светкавица“ и показваше корабите на котва или привързани на доковете. На инфрачервените кадри много от тях грееха ярко, което говореше, че котлите или газо-турбинните им двигатели работеха. Вторият комплект снимки беше правен при второто орбитално прелитане от много малък ъгъл.