Райън прочете доклада, върна се на втората страница и я прегледа отново, поклащайки замислено глава. Документът „Уилоу“ подкрепяше нежеланието му да научи как разузнавателните сведения стигат до него. Затвори папката и я подаде обратно на адмирал Гриър.
— Господи, сър!
— Джак, зная, че не трябва да го казвам, но това, което току-що прочете, не трябва да става достояние на никого. Нито на президента, нито на сър Базил, нито на Господа, дори да го поиска! На никого без разрешението на директора. Разбра ли? — гласът на Гриър не беше загубил заповедническия си тон.
— Да, сър — кимна с глава Райън като ученик.
Съдията Мур извади пура от джоба на куртката си и я запали, взирайки се през пламъка в очите на Райън. Съдията, както говореха всички, бил на времето си страховит полеви офицер. Работил с Ханс Тофт по време на Корейската война и спомогнал за изпълнението на една от легендарните мисии на ЦРУ — изчезването на норвежки кораб, превозващ медицински персонал и лекарствени средства за китайците. Загубата забавила китайската офанзива с няколко месеца, спасявайки живота на хиляди американски и съюзнически войници. Целият китайски персонал и норвежкият екипаж се изпарили. Операцията била сделка в простата аритметика на войната, а моралността й била съвсем различна работа. По тази или може би друга причина Мур скоро след това напуснал държавната си служба и станал адвокат в родния си Тексас. Кариерата му била блестяща и от преуспяващ съдебен адвокат се издигнал до виден апелативен съдия. Преди три години бил повикан отново в ЦРУ заради уникалната му способност да съчетава абсолютна лична почтеност с опит в тайните операции. Съдията Мур криеше дипломата си на правист от Харвард и високо организирания си ум зад фасадата на каубой от Западен Тексас, нещо, което никога не е бил, но с успех имитирал.
— И така, доктор Райън, какво мислите? — попита Мур едновременно с влизането на заместник-директора по операциите. — Здрасти, Боб. Ела насам. Току-що показахме на Райън папката на „Уилоу“.
— Ами? — Ритър приближи стол, притискайки Райън в ъгъла. — И какво мисли русокосото момче на адмирала по въпроса?
— Господа, допускам, че всички вие приемате информацията за достоверна — каза предпазливо Райън, получавайки в отговор утвърдителни кимвания. — Сър, дори тези сведения да бяха предадени на ръка лично от Архангел Михаил, пак щеше да ми е трудно да им повярвам, но след като вие, господа, твърдите, че са сигурни… — Бяха му поискали мнението, но проблемът се състоеше в неправдоподобността на заключението му. Е, реши той, щом съм стигнал дотук с изразяване на честното си мнение…
Райън пое дълбоко дъх и им представи оценката си.
— Много добре, доктор Райън — кимна дълбокомислено съдията Мур. — Първо, искам да чуя какво още би могло да се крие тук и след това искам да защитиш анализа си.
— Сър, най-явният вариант не иска много мислене. Освен това те са имали възможност да го направят още от петък, но не са — каза Райън тихо и умерено. Беше се тренирал в обективност. Разгледа набързо четирите варианта, които беше обмислил в подробности. Не му беше времето да допуска лични мнения да се намесват в разсъжденията му. Говори в продължение на десет минути.
— Предполагам, че съществува още една възможност, господин съдия — завърши той. — Всичко това би могло да е дезинформация, предназначена да удари по този източник. Не мога да дам оценка за такъв вариант.