— Искаш да плаваме два месеца? — попита Путин.
— Правил съм го с дизелови подводници. Подводниците принадлежат на морето, Иван. Нашата задача е да всеем страх в сърцата на империалистите. Няма да го направим, ако повечето време стоим вързани в обора си в Полярний, но не можем да останем в морето по-дълго, защото след две седмици в него екипажът губи боеспособността си. След две седмици тази сбирщина от деца ще се превърне в тълпа от вцепенени роботи. — Рамиус се надяваше, че предвиждането му ще се сбъдне.
— И ние ще успеем да решим този въпрос, като се сдобием с капиталистически разкош? — подигра му се Путин.
— Истинският марксист е обективен, другарю замполит — смъмри го Рамиус, изпитвайки удоволствието от този последен спор с Путин. — В действителност това, което ни помага да изпълним задачата си, е добро, а което ни пречи, е лошо. Несполуките би трябвало да повдигнат духа ни и да подобряват уменията ни, а не да ги притъпят. Самото присъствие на борда на подводница е достатъчно тежко, нали?
— Но не за теб, Марко — ухили се Путин над чашата с чай.
— Аз съм моряк, а екипажът — не, и по-голямата част от него никога няма да бъде. Те са тълпа от селски чеда и момчета, които копнеят да станат фабрични работници. Трябва да се приспособим към времето, Иван. Тези младежи не са същото, което бяхме ние.
— Съвсем прав си — съгласи се Путин. — Ти никога не си доволен, другарю капитан. Предполагам, че хората като теб са тези, които ни налагат прогреса.
Двамата мъже много добре знаеха защо съветските ракетни подводници прекарваха толкова малко време — едва петнадесет процента — в морето и причината не се криеше в удобствата за хората. „Червения октомври“ носеше двадесет и шест ракети „СС-Н-20 Сийхоук“ (морски ястреб), всяка от тях с осем 500-килотонни касетъчни, индивидуално насочващи се бойни глави от типа МИРВ, достатъчни да унищожат двеста града. Бомбардировачите с наземна дислокация можеха да летят еднократно в продължение само на няколко часа и след това да се върнат в базите си. Земно базираните ракети по главната съветска железопътна мрежа Изток-Запад бяха разположени винаги на места, които военизираните части на КГБ можеха лесно да достигнат, ако някой командир на ракетен полк неочаквано решеше да изпита силата на пръстите си. Но ракетните подводници по правило бяха извън контрола на земята. Единствената им задача беше да изчезнат.
При това положение на нещата Марко се учудваше, че правителството изобщо им дава правото на съществуване. На екипажите на такива съдове трябваше да се вярва. Така че те плаваха по-рядко от западните си колеги и когато го правеха, на борда присъстваше и политически офицер, който да стои до командира — втори капитан, който постоянно следи всяко действие.
— Мислиш ли, Марко, че би могъл да плаваш два месеца с тези селянчета?
— Предпочитам полуобучените момчета, както знаеш. Те имат по-малко навици, от които трябва да се освободят. Само в този случай мога да ги направя добри моряци, както аз го разбирам. Не намираш ли, че издигам личността си в култ?
Путин запали цигара и се засмя.
— Това е забелязано отдавна, Марко. Но ти си най-добрият ни учител и надеждността ти е добре известна. — Това беше съвсем вярно. Рамиус беше изпратил стотици офицери и матроси на други подводници и командирите им бяха доволни, че ги имат. Това беше още един парадокс, когато някой поражда доверие в общество, което не зачита мнения. Разбира се, Рамиус беше верен партиен член, син на партиен герой, носен до гроба му от трима членове на Политбюро. Путин поклати пръст. — Ти би трябвало да командваш някое от висшите ни флотски училища, другарю капитан. Там талантът ти ще служи по-добре на родината.
— Аз съм моряк, Иван Юриевич. Само моряк, а не преподавател, каквото и да говорят за мен. Един умен мъж трябва да знае предела на възможностите си. — Смелите не пропускат възможностите. Всички офицери на борда бяха служили с Рамиус и преди, с изключение на трима младши лейтенанти, които щяха да изпълняват заповедите му с готовността на сополиви матроси и един безполезен лекар.
Хронометърът отброи четири удара.
Рамиус се изправи и набра на циферблата триелементната си комбинация. Путин направи същото и капитанът бутна лостчето, за да отвори кръглата врата на сейфа. В него имаше плик от кафява опаковъчна хартия и четири книги с кодове и координати на ракетни цели. Рамиус извади плика и затвори вратата, завъртайки и двата циферблата, преди отново да седне.