— Имам съобщение за теб. — Уайт извади лист хартия от джоба си и му го подаде.
— „От Гриър до Райън. Потвърждавам УИЛОУ“ — прочете Райън. — Базил ти изпраща поздрави. Край. — Някой беше потвърдил УИЛОУ. Кой? Може би сър Базил, може би Ритър. Райън не би се обзаложил за последния. Джак пъхна съобщението в джоба си.
— Това е добра новина, сър.
— А защо си в униформа?
— Не беше моя идеята, адмирале. Нали знаете за кого работя? Решиха, че така ще правя по-малко впечатление.
— Е, поне ти стои добре. — Адмиралът вдигна един телефон и нареди да им донесат закуски и питиета. — Как е семейството, Джак?
— Благодаря, отлично, сър. В деня преди да пристигна тук, Кати и Тони свириха заедно у Найджъл Форд. Съжалявам, че го изпуснах. Да знаете, че ако се сработят още повече, трябва да запишат плоча. Не са много цигуларите, които да са по-добри от съпругата ви.
Влезна стюард с поднос сандвичи. Джак никога не беше очаквал, че англичаните обичат краставици с хляб.
— И така, за какво е цялата дандания?
— Адмирале, съобщението, което току-що ми връчихте, ми позволява да го разглася само на вас и още трима офицери. Сър, работата е много „гореща“. И вие съответно ще трябва да вземете решение от ваша страна.
— Достатъчно „гореща“, за да обърне курса на цялата ми малка флота. — Уайт се позамисли известно време, преди да вдигне телефона и да нареди на тримата си офицери да дойдат в каютата. Окачи слушалката. — Капитан Карстеърз, капитан Хънтър и капитан II ранг Баркли — това са съответно комендантът на „Инвинсибъл“, шефът на оперативния отдел и офицерът по разузнаването.
— Нямате началник-щаб?
— Отлетя вкъщи, починал е член на семейството му. Нещо към кафето ти? — Уайт измъкна от едно чекмедже на бюрото нещо, което приличаше на бутилка бренди.
— Благодаря ви, адмирале. — Райън му беше признателен за брендито. Кафето се нуждаеше от нещо за подсилване. Гледаше как адмиралът му наля щедра доза, може би със скрито намерение да му развърже докрай езика. Уайт беше станал английски моряк доста преди да се сприятели с Райън.
Тримата офицери пристигнаха заедно, двама от тях си носеха сгъваеми метални столове.
— Адмирале — започна Райън, — няма да сбъркате, ако не приберете бутилката. След като чуете съобщението, може би всички ще имаме нужда от нещо по-силно. Раздаде останалите си две папки и в продължение на петнадесет минути говореше по памет.
— Господа — каза той в заключение, — решително настоявам за пълна секретност на тази информация. Засега никой извън това помещение не трябва да научава нищо от казаното.
— Това е много лошо — каза Карстеърз. — Получава се като морска легенда.
— А нашата мисия каква е? — Уайт разглеждаше снимките. Наля на Райън още една доза бренди, погледна тъжно бутилката и я скъта обратно в бюрото.
— Благодаря ви за въпроса, адмирале. Засега нашата мисия е да установим местонахождението да „Червения октомври“. После не сме сигурни какво ще правим. Подозирам, че само това ще е доста трудна задача.
— Уместен извод, капитан Райън — обади се Хънтър.
— Добрата новина е, че адмирал Пейнтър поиска от CINCLANT да ви възложат контрола върху няколко американски военни кораба, вероятно три фрегати клас 1052 и две фрегати клас „Пери“. Всичките имат по един-два хеликоптера.
— Е, Джефри? — попита Уайт.
— Започваме — изрази съгласието си Хънтър.
— Пристигат след ден-два. Адмирал Пейнтър ме помоли да ви предам неговата абсолютна увереност във вас и вашия персонал.
— Цяла-целеничка шибана руска подводница с балистични ракети… — промърмори Баркли.
Райън се засмя.
— Харесва ли ви, капитане? — поне имаше един спечелен за каузата.
— Ами какво ще правим, ако целта на подводницата е Великобритания? Тогава операцията става ли английска? — попита уточняващо Баркли.
— Предполагам, че така би трябвало да стане, но от това, което виждам на картата, ако Рамиус се беше насочил към Англия, той отдавна щеше да е там. Видях копие от писмото на президента до министър-председателя. В замяна на вашето съдействие кралската флота получава същия достъп до информацията, която се получава от нашите хора. Ние сме с една и съща мисия, господа. Въпросът е дали ще можем да се справим?
— Хънтър? — попита адмиралът.
— Ако тези разузнавателни сведения са верни… Бих казал, че имаме добър шанс, може би петдесет процента. От една страна, имаме атомна подводница с балистични ракети, която се опитва да избегне засичането й. От друга, имаме разположени много средства за борба с подводници, за да установим местонахождението й, а тя ще се насочи към едно от няколкото места, които са далече от погледа. Норфолк, разбира се, Нюпорт, Гротън, Кингс Бей, Порт Евърглейдс, Чарлстън. Мисля, че вероятността да е гражданско пристанище като Ню Йорк е малка. Проблемът е в това, какво би станало, ако Иван юрне всичките си алфи към нашия бряг, те ще са там преди „Октомври“. Може да са се насочили към някое конкретно пристанище. Ще разберем това вдругиден. И така, бих казал, че те имат равен шанс. Ще имат възможност да действат достатъчно далеч от вашия бряг, за да не може вашето правителство да има някакъв основателен юридически повод да възрази срещу каквото и да са намислили да правят. Така или иначе, бих казал, че Съветският съюз има преимущество. Имат и ясна представа за възможностите на подводницата, и простичка цялостна задача. Това балансира недостатъците на техните детектори.