Мелехин обърна очи към тавана.
— Аз си спомням! Тогава бях групов механик там. Капитанът беше поискал за готвач един казак…
— Обичаше конско месо в кашата си — каза Рамиус.
… — и глупакът не знаеше основното нещо за един кораб. Загина заедно с още трима, зарази целия сектор за двадесет месеца. Капитанът излезе от изправителния лагер едва миналата година.
— Обзалагам се обаче, че готвачът е почистил тиганите си — подметна Рамиус.
— Наистина, Марко Александрович, те сигурно ще могат да се използват безопасно след още петдесет години — изсмя се грубо Мелехин.
„Такова нещо е много гадно да се казва пред млад офицер“ — помисли си Петров. Нямаше нищо, нищо смешно в утечка на реактор. Но Мелехин се славеше с дебелашкия си хумор и докторът допусна, че двадесет години работа с реактори му дава право, както и на капитана, да гледат флегматично на потенциалните опасности. А имаше и една скрита истина: никога не пускай някой в реакторния сектор, ако мястото му не е там.
— Много добре — каза Мелехин, — а сега провери тръбите в генераторното помещение. Хайде, Свядов, младите ти крака още ни трябват.
В следващото помещение на кърмата бяха топлообменникът, комбиниран с парогенератор, турбоалтернаторите и спомагателно оборудване. Главните турбини бяха в другото помещение и сега не работеха, докато действаше задвижваната с електричество „стоножка“. При всички случаи парата, която ги движеше, трябваше да е чиста. Единствената радиоактивност беше във вътрешната верига. Реакторният охладител, който пренасяше краткотрайна, но опасна радиоактивност, никога не се превръщаше в пара. Парата се генерираше във външната верига от необлъчена вода. Двата потока се срещаха, но никога не се смесваха в топлообменника, който беше най-вероятното място за утечка на охладител поради многобройните си съединения и клапани.
Тази по-сложна тръбна система изискваше цели петдесет минути, за да бъде проверена. Тези тръби не бяха така добре изолирани като предните. Свядов едва не се изгори два пъти и когато свърши проверката, лицето му беше плувнало в пот.
— Всички показатели отново са нормали, другари.
— Добре — каза Мелехин. — Слез долу и почини малко, преди да направиш втора проверка.
Свядов едва не благодари на началника си за това, но то едва ли би променило нещата. Понеже беше млад и предан офицер и член на комсомола, той трябваше да търпи всякакви натоварвания. Слезе внимателно долу и Мелехин му подаде нова цигара. Главният механик беше посивял перфекционист, който се грижеше добре за хората си.
— О, благодаря ви, другарю — каза Свядов.
Петров му подаде сгъваем стол.
— Седнете, другарю лейтенант, да отморите краката си.
Лейтенантът веднага седна и опъна краката си, за да ги разкърши. Другите офицери му бяха казали колко много трябва да се гордее с възлагането на задачата на него. Рамиус и Мелехин бяха двамата най-добри учители във флотата. Те бяха хора, чийто екипажи им бяха благодарни за грижите заедно с компетентността им.
— Наистина трябва да изолират тези тръби — каза Рамиус.
Мелехин поклати глава.
— Тогава много трудно ще се инспектират. — Подаде брояча на капитана.
— Съвсем безопасно — капитанът прочете показанието на кумулативната скала. — Можеш да получиш повече облъчване, докато се занимаваш с градинарство.
— Наистина — каза Мелехин. — Миньорите, които добиват въглища, получават от освободения радон в мините повече облъчване от нас. Просто индикаторите са негодни, това е то. Защо не извадим една цяла серия и да я проверим?
— Бих могъл да го направя, другарю — отговори Петров. — Но тогава, поради удълженото време на нашето плаване, ще трябва няколко дни да бъдем без индикатори. А това е в противоречие с правилника. Опасявам се да го направя.
— Прав си. Във всички случаи индикаторите са само допълнително средство към нашите инструменти. — Рамиус махна с ръка към оградените с червени кръгове детектори из целия сектор.
— Искате ли наистина да повторим проверката на тръбната система? — попита Мелехин.
— Мисля, че би трябвало — каза Рамиус.
Свядов изпсува наум, навел очи към пода.
— Няма никаква екстравагантност, когато става въпрос за безопасност — изрецитира доктрината Петров. — Съжалявам, лейтенанте. — Докторът изобщо не го съжаляваше. Беше истински разтревожен и сега се чувстваше много по-добре.
След час завърши и втората проверка. Петров заведе Свядов в предната част на подводницата, за да му даде таблетки, сол и чай, за да възстанови равновесието на течностите в организма му. Старшите офицери излязоха и Мелехин заповяда да включат отново реактора.