Пелт продължи вместо него.
— Господин посланик, вашата страна е решила, че може да пренебрегне споразумение, което в продължение на много години беше модел за сътрудничество между Изтока и Запада. Как очаквате да реагираме на това, ако не като на провокация?
— Но, господин президент, доктор Пелт, аз наистина нямам никакви сведения за това — излъга Арбатов с върховна искреност. — Незабавно ще се свържа с Москва, за да проверя какви са фактите. Желаете ли да предам някакво съобщение от вас?
— Да. Вие и вашите шефове в Москва сте наясно, че ние ще предислоцираме корабите и самолетите си така, че да държат вашите под наблюдение. Това го изисква здравият разум. Нямаме никакво желание да се намесваме в каквито и да са легитимни операции, с които може да са ангажирани вашите военни сили. Нямаме намерение да правим провокации от наша страна, но съгласно условията на споразумението имаме право да знаем какво става, господин посланик. Докато не узнаем това, ние не можем да дадем целесъобразни заповеди на нашите хора. Добре е вашето правителство да се съобрази с това, че след като толкова много ваши и наши кораби и самолети са в такава близост, се създава потенциално опасна ситуация. Могат да се случат инциденти. Някакво действие от едната или другата страна, което в друго време би изглеждало съвсем безобидно, сега може да се окаже нещо съвсем различно. Така са започвали войни, господин посланик. — Президентът се отпусна на креслото си и направи пауза, за да се усети добре това, което каза. После продължи по-учтиво: — Аз, разбира се, считам, че това е много слабо вероятна възможност, но, съгласете се, не е ли безотговорно да се постъпва така?
— Господин президент, вие, както винаги, много добре изразихте това, което имахте предвид, но, нали разбирате, океанът е свободен за преминаване от всички и…
— Господин посланик — прекъсна го Пелт, — направете една проста аналогия. Вашият съсед изведнъж започва да патрулира в предния си двор със зареден пистолет, докато вие си играете с вашите деца във вашия преден двор. В тази страна такова действие се счита за технически законно. И въпреки това не би ли събудило то някаква тревога?
— Разбира се, че да, господин Пелт, но ситуацията, която описвате, е напълно различна…
Сега го прекъсна президентът.
— Наистина е различна. Ситуацията в момента е повече от заплашителна. Има нарушение на споразумение и аз смятам, че това е изключително обезпокоително. Надявах се, че навлизаме в нова ера на съветско-американските отношения. Изгладихме нашите търговски различия. Току-що сключихме нов договор за доставка на пшеница. Вие лично изиграхте важна роля за този договор. Придвижихме отношенията си в положителна посока. Господин посланик — нима това е краят? — Президентът енергично поклати глава. — Надявам се, че не, но остава на вас да решите. Връзките между нашите две страни може да се крепи само на доверие. Господин посланик, уверявам ви, че не ви заплашвам. Както знаете, имам навика да говоря открито. Лично на мен не ми се нравят мазните лицемерия на дипломацията. В моменти като този трябва да поддържаме своевременни и ясни контакти. Изправени сме пред опасна ситуация и трябва заедно да действаме бързо, за да се справим с нея. Моите военни командири са силно загрижени и аз искам да знам — днес — какво са замислили вашите военноморски сили. Очаквам отговор до седем часа тази вечер. В случай, че не дадете такъв, ще го поискам по пряката линия с Москва.
Арбатов стана.
— Господин президент, ще изпратя съобщението ви до един час. Моля ви обаче да имате предвид, че часовата разлика между Вашингтон и Москва е…
— Знам, че току-що е започнал уикендът и че Съветският съюз е рай за работниците, но се надявам, че някои от вашите държавни ръководители може да са още на работа. Така или иначе, повече не ви задържам. Довиждане.
Пелт изпрати Арбатов, върна се и седна.
— Може би бях малко остър с него — каза президентът.
— Да, сър. — Пелт си помисли, че президентът беше даже много остър с посланика. Той не изпитваше никаква симпатия към руснака, но обичаше учтивите маниери на дипломатическите разговори. — Мисля, че успяхте да предадете съобщението на другата страна.
— Той знае всичко.
— Да. Но не знае, че и ние го знаем.
— Мислим, че знаем — намръщи се президентът. — Ама че гадна игра е това! И като си помисля само, че докато се занимавах само с прибирането на мафиоти в затвора кариерата ми беше гладка и безопасна… Мислиш ли, че ще се хване на въдицата, която му хвърлих?