— Скип? Скип Тайлър!
Бившият подводничар се обърна вдървено и видя един флотски офицер да тича към него.
— Джони Колман! Как си, дявол да те вземе!
Тайлър веднага позна, че това е капитан Колман. Бяха служили заедно два пъти — една година на „Текумзе“, друга на „Шарк“. Експерт по оръжията, Колман беше служил като капитан на две ядрени подводници.
— Как е семейството, Скип?
— Джйин е отлично. Пет деца и чакаме шестото.
— Леле! — Ръкуваха се с ентусиазъм. — Ти винаги си бил похотливо прасе. Чух, че преподаваш в Анаполис.
— Да, и върша малко допълнителна инженерна работа.
— Какво правиш тук?
— Заредил съм една програма в компютъра на военновъздушните сили. Проверявам конфигурацията на един нов кораб за командването на морските системи. — Беше достатъчно добър вариант, като за прикритие. — Ти на каква работа си сега?
— Канцеларията на ОР-02. Началник-щаб съм на адмирал Додж.
— Нима? — Тайлър се изненада. Вицеадмирал Сам Додж беше настоящият ОР-02. Службата на заместник-началника на военноморските операции упражняваше административен контрол върху всички аспекти на операциите с подводници. — Доста ли си зает?
— Абе нали ги знаеш! Затънахме в тази каша.
— Какво имаш предвид? — Тайлър не беше слушал новини, нито бе чел вестник от понеделник досега.
— Ама ти майтапиш ли се?
— Работя върху тази компютърна програма по двадесет часа на ден от понеделник насам и вече не получавам сведения за оперативната обстановка. — Тайлър се намръщи. Беше подочул нещо в академията, но не беше обърнал внимание. Той беше от онези хора, които са в състояние да съсредоточат цялото си внимание само върху една единствена задача.
Колман огледа коридора от край до край. Беше петък късно вечерта и освен тях нямаше никой друг.
— Защо пък да не ти разправя. Нашите руски приятелчета провеждат някакво мащабно военно учение. Изглежда, че почти целият им гаден Северен флот е в океана. А подводниците им са плъпнали навсякъде.
— И какво правият?
— Не сме сигурни. Прилича донякъде на повсеместна издирвателна и спасителна операция. Но въпросът е какво търсят? В момента четири техни алфи препускат с максимална скорост към нашия бряг, следвани от сюрия „Виктор“ и „Чарли“ по петите им. Отначало се тревожехме, че искат да блокират маршрутите на търговските ни кораби, но те направо профучаха покрай тях. Определено са се насочили към нашия бряг и получаваме тонове информация за начинанието им, каквото и да е то.
— Какво са пуснали в движение? — попита Тайлър.
— Петдесет и осем атомни подводници и около тридесет кораба.
— Божичко! CINCLANT сигурно съвсем ще се шашне!
— Скип, нали знаете как стават тези работи. Целият ни флот е изкаран в океана. Всяка атомна подводница дращи да я предислоцират. Всеки Р-3 „Локхийд“, независимо кога е произведен, е или над Атлантика, или на път за там. — Колман направи пауза. — Ти нали продължаваш да имаш право на достъп до секретна информация?
— Разбира се, за работата, която правя за бандата от „Кристал сити“. Правя част от оценката на новия „Киров“.
— И на мен ми заприлича на твоя работа. Ти винаги си бил много добър инженер. Знаеш ли, че старецът още разправя за онази работа, която си му направил на грохналата „Текумзе“. Може би ще успея да те уредя да видиш какво става. Да, ще го попитам.