— Тоест искаш да кажеш, че престъпниците ясно разграничават ченгетата на добри и лоши?
— Разбира се, те проучват всичко до последната подробност. Ако Путин попаднеше там от президентското си кресло, щяха да го попитат: „Слушай, брато, а ти, когато седеше там, беше ли наясно, че ние тука няма какво да ядем?“ И щеше да се започне дълго съдебно разследване. Хем щеше да бъде толкова подробно и принципно, колкото никоя прокуратура дори не е сънувала.
Мисля, че тези момчета щяха да се занимават с делото на Путин поне осем месеца.
В затвора съдят на първо място за прекършени човешки съдби. Ако си прокурор, никой няма да те закача само защото си прокурор, а ще ти зададат първия въпрос: „Кого си затварял?“ Ти ще кажеш: „Иванов — за убийство, Петров за убийство, а Сидоров — за грабеж.“ — „Добре. А по поръчка ли си ги затварял или по закон?“ — „По закон.“ — „Внимавай, брато, ако ни лъжеш, ще трябва да ти видим сметката. По-добре си кажи отсега. Ако е било по поръчка, ще живееш под нара и никой няма да те закача.“
— Какво значи „под нара“?
— Ами на пода, долу, под кревата… С мишките и хлебарките.
И те започват да пишат, да разпитват онези, които са на свобода. Изяснява се, че да, работил е по закон. Няма проблеми. Или пък се изяснява, че е опандизил Иванов, Петров, Сидоров на законно основание, но някой си Семьонов по поръчка, за пари. И докато Семьонов е бил в затвора, е умряла майка му. Тогава му казват: „Разбери бе, гад, на съвестта ти лежи човешки живот! И ще трябва да отговаряш за това.“
Например, ако моят следовател Барсуков влезе в затвора, ще го попитат кого е прибирал по поръчка. Той ще каже: „Никого.“ И тогава край с него. Ще му кажат: „А кой прибра Литвиненко? Ти беше, нали?! А знаеш ли, че докато той е лежал, баба му е отишла на черква да се помоли за внука си и я е сгазила кола? И вторият му баща е починал след разпита. Погубил си два човешки живота. Защото си вкарал в затвора невинен човек.“ И тогава ще го съдят, както те си знаят. Строго, но справедливо.
Засада в съдебната зала
— Да се върнем към съдебното дело. Кога започна гледането му?
— В началото на октомври 1999-а.
— Обвиняваха те, че си посинил окото на някого при задържане, нали така?
— Абе никой не ме е обвинявал. Просто ме унижаваха, мачкаха ме. Следователят неведнъж повтарял на жена ми: „Марина Анатолиевна, нали разбирате защо Саша си има проблеми. Защо е трябвало да се явява пред телевизията?“ Същото е говорил и на адвокатите ми. Затвориха ме само защото говорих на пресконференцията и обвиних ръководството на ФСБ в корупция, в престъпления.
Когато в съда разпитваха Харченко, на когото уж съм бил насинил окото, той каза: „Биха ме дълго, отначало с автомати, после ме ритаха с крака.“ Съдията прекъсна Харченко: „Принуден съм да прочета показанията, които сте дали пред следствието.“ Тогава той е твърдял, че съм го бил само аз. Съдията го пита: „Къде тогава казвате истината?“ — „Сега.“ — „А защо пред следствието сте казали друго?“ — „Ами следователят ми каза, че началството наредило Литвиненко да бъде тикнат в затвора. Затова трябвало да давам показания срещу него.“
— Това той в съда ли го каза?
— Разбира се! Регистрирано е и в протокола на заседанието.
— Кой водеше процеса?
— Съдията Кравченко. Той направо ми каза, че го заплашвали, настоявали да ме осъди на затвор. А той ме оправда.
— И те освободиха още в съдебната зала, така ли?
— Стана така. Заплашвали са съдията. Офицер от ФСБ е отишъл при него и го е предупредил, че „ако не осъдиш този боклук на осем години, ти ще бъдеш следващият“. Съдията не се уплашил, произнесе оправдателна присъда, която беше обжалвана на два-три пъти. Главната военна колегия на Върховния съд остави присъдата в сила. Присъдата влезе в сила, вече не подлежи на отмяна при никакви обстоятелства.
Аз съм невинен. А Кравченко вече не е съдия. След моя случай го уволниха. Покрай него — и председателя на съда.
Между другото, когато адвокатът ми каза на прокурора: „Снемете обвинението, нали виждате, че Литвиненко не е виновен“, той отговори: „Още не съм получил апартамента.“
— Казал е това пред съда?!
— Разбира се, не за протокола, но го каза. И всички го чуха. Моите приятели дори му подвикнаха: „Ние ще ти купим апартамент. Пусни човека!“
С една дума, обвинението претърпя пълен провал и те не знаеха какво да правят.
Тогава прокурорът изведнъж се разболя и цял месец не идваше в съда. Мен ме докарваха и откарваха, съдията изпращаше факсове до главния военен прокурор, настояваше в съдебната зала да има прокурор. Аз обявих гладна стачка и заявих: „Щом държавата ме държи в затвора, нека тя да подкрепи обвиненията. Настоявам за прокурор.“