Това се случи преди 7 ноември. Току-що бяха инсталирали нова вентилационна система в Кремълския дворец на конгресите. И бяха ни сложили там, за да я „изпитаме“. Цялата дивизия цял ден беше седяла там. И изведнъж ни вдигнаха и — в гората.
— Опитваха ли се да организират работата в политическа посока?
— По онова време КГБ почти не се занимаваше с политика. Поне аз не съм получавал такива задачи. Само понякога се опитвахме, дето се вика, да проконтролираме реакцията. След някакъв конгрес на КПСС Андрюшин с особена гримаса ме помоли да се поинтересувам как офицерите са реагирали на решенията. Естествено, всички ме пратиха на майната ми заради тези въпроси. Е, аз това и казах на Николай Аркадиевич — никаква информация, всички ме напсуваха. „Как да е никаква — усмихна се Андрюшин. — Реагирали са с чувство на дълбоко удовлетворение. И ще докладваме точно това.“
— А какво стана по-нататък с Андрюшин?
— Издигна се до заместник-началник на отдел. Много пиеше. За последен път го видях през 2000 година, през февруари. Един наш колега беше загинал в Чечения, Гриша Медведев. Та на гробищата го заприказвах. Вече никого не познаваше, беше много болен. А беше хубав човек.
Наблюдавайки работата на Андрюшин, аз не виждах нищо осъдително в органите на КГБ. Тогава вече не се ослушваха — кой какво е казал? — с това никой не се занимаваше.
— А ти как стана от агент кадрови служител?
— През 1988 година официално ме откомандироваха от вътрешните войски в КГБ и аз постъпих във Висшите курсове за военно контраразузнаване.
Всъщност работата ми в КГБ започна през 1988 година и продължи до самото ми арестуване — 11 години. Служих в различни отдели: във военното контраразузнаване, в Управлението по икономическа сигурност, в Антитерористичния център, а в УРПО се преместих през 1997 година. Винаги съм се занимавал с борба срещу организираната престъпност, тероризма, покушенията и отвличанията.
Във ФСБ, в спецслужбите, съществува понятието разработчик. Това е човек, който събира целия материал за дадена престъпна група или обект. Какво е обект на разработка ли? Това е лице, което е попаднало в полезрението на спецслужбите. Тоест лице, заподозряно във: провеждане на шпионска дейност, ръководство на устойчиви престъпни формирования, подготовка и извършване на терористични акции.
Разработчикът проучва тези хора и техните връзки. Той възлага задачи на агентите, на доверените лица, на групата за външно наблюдение — кого да следят, на техническите подразделения — кого да подслушват. Всички работят за него и само той знае всичко за обекта. Това е високо ниво, висока категория в спецслужбата. Аз бях разработчик. Разработката обикновено завършва с възбуждане на наказателно дело. На този стадий моята група се занимаваше с оперативно обезпечаване на следствието.
— В какво се състои разликата между агент и доверено лице?
— Агентът редовно изпълнява задачи, той има лично досие. А довереното лице изпълнява отделни поръчения.
— Регистрират ли го?
— Доверените лица се регистрират със сведение. Сега оперативните работници не регистрират някои от тях. Е, Трофимов навремето ме съветваше да не водя на отчет изобщо никого. „Всичко се продава“ — казваше. Доверените понякога работят по-ефективно от агентите и тогава ги правят агенти.
— Тоест ти си бил следовател?
— Не, разбери разликата. Бях не следовател, а оперативен работник. Следователят и оперативният работник работят паралелно. Има едно наказателно дело. Има лица в ареста. Има престъпни лица на свобода. Има издирвани лица. Та значи подразделението, което провежда оперативното обезпечаване на наказателното дело, организира разработката в следствените изолатори, осъществява външното наблюдение на лицата, за които има данни, че може да са били участници в престъплението. С една дума, занимава се със събиране на доказателства.
Следователят има право да използва само гласни методи — разпит и т.н. които са описани в Наказателно-процесуалния кодекс. А оперативното подразделение, което се занимава с разработка и обезпечаване на наказателното дело, използва негласни методи, които са заложени в закона за оперативно-издирвателната дейност. Със заповед се създава оперативно-следствена група и работата се върши съвместно.
— С какви дела предимно си се занимавал в качеството на оперативен работник?
— Добре, ето например едно от първите ми дела.
В Москва имаше група спортисти — кавказци от Сванетия, — които отвличаха хора. Главатар им беше Тариел Ониани. Яки, тренирани момчета. И много наивни. Някои дори не разбираха, че вършат престъпление. Лошо говореха руски. Живееха в хотелите „Русия“ и „Украйна“.