На проспект „Мир“ имаше една банка — „Атлант“, чийто директор се казваше Сулхан Александрович Маградзе. Отвлекли внука му. Ние започнахме работа. Преди да успеем да намерим внука, те го върнаха на дядо му. Не знам дали е платил откупа или не. Мисля, че не го е платил. Но ние установихме кой от обкръжението му е бил свързан с престъпниците. Започнахме да го разработваме и открихме, че е свързан с апашкия бос Микеладзе (с престъпен прякор Арсен). А лидер на бандата е Ониани. Бяха установени местата, където се срещаха: ресторант „Колхида“ на Садовое колцо и грузинският център „Мзиури“ на Арбат.
Те искаха откупите от телефонна кабина на Стари Арбат. Обядват в „Мзиури“, после се обаждат, искат парите, заплашват и се връщат в ресторанта. Всичко се правеше доста примитивно.
После отвлякоха един човек, чието семейство живее в Зестафони. Той се казваше Паата Зиракадзе. Искаха около един милион долара. Срещнах се с майка му, с другите роднини, придумах ги да не плащат. Майката се страхуваше, но аз й обещах, че непременно ще намерим сина й.
Работихме денонощно. Две седмици не се прибрах вкъщи. Установихме къде живеят, какъв автотранспорт ползват. Поставихме в хотелските им стаи подслушвателна техника. Най-сетне хората от групата за външно наблюдение успяха да направят снимки как те вземат заложник. Намерихме мястото, където го държаха. Но решихме да не го освобождаваме, докато не намерим Паата. Още три дена хората от външното наблюдение следваха бандитите по петите и установиха къде държат Зиракадзе — една почивна станция в Подмосковието.
По-нататък всичко беше както обикновено: „Алфа“, стой, арестувани сте…
Същата нощ проведохме обиски по другите установени квартири и освободихме още двама заложници. Задържахме шестнайсет бандити!
От разкази за такива дела мога да направя цяла книга.
Оперативните работници са различни
— Ти си започнал кариерата си в органите като таен агент на КГБ. Хората не обичат такива като тебе, наричат ги „куки“.
— Има агенти и агенти. Аз бях агент на военното контраразузнаване и смятах работата си за важна. Има агенти по пето направление — политическото, които за пари предават приятелите си. А има и истински герои, които рискуват живота си, като спасяват понякога непознати хора. Не бива да слагате всички в един кюп. Вбесявам се, когато хората наричат всички агенти „куки“. Та нали някои действат в престъпни групировки, те са истински герои, знаят, че ако ги разкрият, ще ги убият на място. Тези хора са по-смели дори от разузнавачите. Ако например в Англия или Америка открият наш нелегален разузнавач, никой няма да го убие. Ще го приберат в затвора, ще го съдят, ще го разменят. Той има шанс да бъде съден справедливо. И ще получи точно толкова, колкото заслужава за щетата, която е нанесъл на съответната страна. Ако в Русия открият английски шпионин, и той има възможност да стигне до съд. Може би несправедлив, както се случи с Поуп. Но все пак — съд…
Агент, внедрен сред бандити, убийци, терористи, няма шанс да попадне в съда. На много от тях съм готов да сваля шапка, да им се поклоня доземи. Та те спасяват живота на мирни хора! Именно те са мощта и силата на всяка спецслужба. Не откритите сътрудници, не дърдорковците като Зданович, които лъжат по телевизията, а именно хората, които ежедневно рискуват живота си и никой никога не ще научи за тях. Когато станах оперативен работник, имах точно такива агенти.
Оперативните работници също биват различни — зависи кой с какво се занимава. Един насочва агента си към разкриване на престъпления, към предотвратяване на терористични актове, а друг — към събиране на вицове: кой казал виц за Путин, кой се подигравал с Иванов или Патрушев.
Не може един и същ агент да се използва и за слушане на вицове, и за работа в престъпна среда, за внедряване в терористични организации. Това са различни специалности. Тъй че оперативен работник, който е израснал в политическото разузнаване, не би могъл да служи в подразделение за борба с тероризма. И обратното. Едно е да спасяваш живота на хората, а друго — да им запушваш устата.
На младите служители разказват един случай как по време на войната един полк си проправял път да излезе от обкръжение — командирът бил ранен, фашистите били по петите им. Няколко души трябвало да задържат врага. Да умрат, за да спасят останалите. Командирът казал на човека от спецслужбите: вземи който искаш взвод и удържай положението, докато можеш. И тогава онзи човек нарежда пред строя: „Моите хора, при мен!“ И излезли всички агенти. И всички загинали. Куки ли? Агенти. Какъвто е оперативният работник, такива са и агентите му.