По същото време обаче опричниците осигуряват безпрекословното подчинение на всички на волята на царя. Всъщност те представляват една по-служебна аристокрация, набирана от редовете на всички социални прослойки, която е поставена над законите и има право с всякакви средства да осъществява царските заповеди. „Колкото повече хората ги ненавиждаха, толкова повече царят им се доверяваше“ — пише един съвременник. А той наистина изпитва истинско удоволствие да наблюдава и дори лично да участва в екзекуцията на своите противници. Така например княз Михаил Воротински, който успешно воюва срещу татарите, е признат за виновен в магьосничество и е вързан на кол между две клади, които сам царят помага да бъдат запалени (ако можем да вярваме на враждебните и не съвсем безпристрастни сведения на княз Курбски за Иван Грозни).
Населението на цели градове има същата участ на отделните хора, изпаднали в немилост пред Иван Грозни. Когато решава, че жителите на важния търговски център Новгород, намиращ се на около 4500 км североизточно от Москва, вероятно замислят да се обявят за независими от царството, той превзема града и ги избива до крак; мнозина просто са хвърлени в леденостудените води на близката река. Никой не може безнаказано да не се съобразява с царските желания. Архиепископът на града — Леонид, най-напред е зашит в меча кожа, а след това е нахапан до смърт от глутница ловни хрътки. Когато московският митрополит Филип се обявява открито против тираничната политика на цар Иван, произнасяйки по този повод слово в Успенския събор в Кремъл на 22 март 1568 г., опричниците го арестуват по време на църковната служба в същия катедрален храм; изпратен е на заточение в Отроческия манастир, където е удушен в килията си от Малюта Скуратов. От този момент нататък Иван Грозни води системна политика на бруталност и терор.
Населението на Псков има твърде сходна съдба с жителите на Новгород. От гнева на царя не се отървават дори членовете на неговия личен съвет, които той подозира, че са въвлечени в интриги с враговете му от Полша, Турция или Кримското ханство. Царският канцлер Иван Висковати е вързан за бесилото и членовете на царската дружина се редуват да кълцат части от тялото му. (Малюта Скуратов например започва, като отрязва ухото на канцлера.) Ковчежникът Никита Фуников пък загива, след като е сварен в казан.
Не може да се отрече, че политиката на насилие постига целите си, затова царят не я променя, след като в началото на 70-те години на шестнадесети век решава да разпусне опричнината. Дали терорът е единственото средство, чрез което се постига ефективно действаща и централизирана държавна машина, както се случва при управлението на Иван Грозни, Петър Велики или Йосиф Сталин? Или пък с терора се цели и нещо друго? Дали това не е израз и на индивидуалните предпочитания на дадени личности с дълбоко разстроена психика, която на съвременен език се определя като психопатия?
След боледуването през 1553 г. Иван Грозни, изглежда, преживява сериозни психически отклонения, които на моменти го довеждат до истинска лудост. Неговото постоянно чувство, че нещо го застрашава, силно изразената му мнителност и недоверието, което изпитва и към най-приближените си хора, неговият садизъм и неконтролируемите му изблици на гняв издават твърде ненормална психика. От този момент нататък царят се пристрастява и към консумацията на живак, който неотменно къкри в специално казанче в покоите му, за да му е винаги подръка. Няма съмнение (както показват направени по-късно изследвания на тялото му), че той страда от живачна интоксикация, а това, като се има предвид недоброто му общо здравословно състояние и склонността му към невъздържаност, обяснява защо става все по-неуравновесен психически. Според други мнения на специалисти царят страда от дифузен церебрален сифилис или от сифилис на аортната клапа и наистина някои симптоми в поведението му отговарят на подобна диагноза. Пък и при безразборните полови контакти, които има, не е изключено това да е заболяването, увредило неговото здраве и засегнало психиката му. Но независимо дали здравословните проблеми на Иван Грозни са били на физиологична или на психологическа основа, обстоятелствата в живота му са като катализатор за влошеното му психическо състояние, следи от което могат да бъдат открити още в неговото детство и което несъмнено е повлияно от сериозното боледуване през 1553 г. След него този иначе способен и интелигентен държавник се превръща в мнителен и жесток тиранин.