Макар и да не е трудно да се докаже, че последствията за Русия от управлението на Петър Велики не са толкова значими, колкото се смяташе преди, все пак те не могат да бъдат омаловажени. Висок повече от два метра и невероятно силен, Петър е в състояние да огъне сребърна монета с голи ръце и като зъболекар любител обича да вади зъбите на своите придворни — едно безспорно болезнено преживяване за неговите жертви. Царят се забавлява и като работи с ръцете си — проявява вещина в различни занаяти, особено в обущарството. Когато върви пеша, крачката му е толкова широка и бърза, че спътниците му трудно го следват. Петър Велики пътува много повече в сравнение с всички руски царе преди него; посещава Англия, Холандия, Германия и през цялото време усвоява нови знания и умения, като сам учи немски и холандски, и където и да отиде, предизвиква безкрайно любопитство у своите домакини.
Въпреки безграничната си физическа издръжливост и многото интелектуални постижения, характерът на Петър Велики има и тъмна страна, която граничи с лудостта. Тя се проявява в маниакалните му изблици на гняв, в неоправданите жестокости и в дебелашкото поведение на разпуснатите му и отдадени на пиянство придворни. Както и в случая с Иван Грозни, много от чертите в характера на царя се обясняват по-лесно с неговото детство и с годините на възпитание и образование. Петър е четиринадесетото дете на цар Алексей и е единственият син на царя от втората му съпруга — младата Наталия Наришкина. Той е роден в Кремъл на 30 май 1672 г. и е само на четири годинки, когато баща му умира. Веднага след това Русия навлиза в период на дванадесетгодишни междуособици и борба за власт между болярите, които подкрепят една или друга от съпругите на покойния цар. Непосредственият наследник на престола на Алексей, цар Фьодор III, е болнав младеж, който умира още през 1682 г., само шест години след възкачването си на трона. По време на неговото управление майката на Петър, Наталия, е принудена да отиде в изгнание заедно с невръстния си син. Но нейният главен съветник, Артамон Сергеевич Матвеев (който е женен за шотландката Мери Хамилтън), успява да им осигури благоразположението на царя, който е женен за негова кръщелница. Когато малко по-късно цар Фьодор умира, знатните настояват малолетният Петър — по онова време на десет години, да подели престола с Фьодоровия брат и наследник на престола, слабоумния Иван V.
Макар че това става факт, положението на Петър и на неговата майка остава опасно, защото сестрата на Иван V, вдъхващата страхопочитание София Алексеевна, е решена на всичко, за да ги отстрани от властта. Тя успява да спечели на своя страна Московския гарнизон, така наречените „стрелци“, и се отървава от любимеца на Наталия, Матвеев, който е хвърлен от балкона на двореца върху копията на войниците долу. Така София и нейният любовник, княз Василий Галицин, вземат властта в ръцете си, а Петър и майка му Наталия са принудени отново да се крият. Животът на младия княз е в такава опасност, че му се налага посред нощ да избяга от Преображенское и да търси спасение в храма на Троицкия манастир, където изпада в безсъзнание поради преживяния ужас и пълното изтощение. Така униженията, които е принуден да изтърпи в детството си, остават завинаги в неговото подсъзнание.
Иначе в детството на бъдещия руски цар няма нищо забележително. Той обича да си играе с джуджета — недоразумения на природата, доведени от полята на самоедите и калмиците, които, облечени в малиновочервени куртки, украсени със златни копчета и обточени с бели кожи, возят младия цар в малка каляска, като лаят, цвилят, реват като магарета, кудкудякат и пърдят, докато ходят. Когато пораства, Петър започва повече да се интересува от военните игри, като организира имитации на битки с момчетата, които обслужват конюшните, както и експерименти с фойерверки и други експлозиви. В резултат на тези начинания зетят на неговия шотландски фаворит, Гордън, умира в пламъците.
По-късно в Русия е извършен дворцов преврат, който му позволява да изпрати своята полусестра в един съмнителен, що се отнася до утехата, която може да ѝ даде, женски манастир, а неговият полубрат Иван V, който винаги е бил само фигурант във властта, умира през 1696 г. Едва тогава пред Петър се открива възможността да започне осъществяването на своите планове, които през следващите двадесет години ще преобразят Русия в една наистина велика сила — войните срещу шведите на север и срещу турците и татарите на юг. В процеса на трансформация на един цял народ той построява новата столица Санкт Петербург, създава руски военноморски флот, обучава армията, преустройва чиновничеството и поставя Църквата в услуга на своите желания.