Когато Джан Гастоне е на двадесет и три години, баща му решава, че е време да го ожени. Изборът му пада върху една богата вдовица, Ана Мария, дъщеря на херцога на Сакс-Люксембург и вдовица на палатинския граф. Тя е груба и свадлива, с лош вкус, заплашителна на вид, „едра, с неприятна външност и тромави масивни крайници“. Интересуват я само ловът и конете, както и нейните бохемски имения. При това нито има особено желание да се омъжва повторно, нито да живее във Флоренция. Затова като условие за евентуалния брак се поставя изискването тя и бъдещият ѝ съпруг да продължат да живеят в Бохемия.
Джан Гастоне е ужасен от предстоящия съпружески живот. При това пейзажът на Бохемия никак не му харесва, отвращава се от миризмата на коне и от възможността да има полов контакт с огромната си съпруга. За да си осигури поне малко комфорт, той се обръща към интимния си приятел, неговия слуга Джулиано Дами — човек от ниско потекло, който му става любовник, а по-късно сводник, и който му влияе силно през останалата част от живота му. През 1698 г. Джан Гастоне не може повече да понася жена си и нейните близки и заминава за Париж под предлог да посети майка си, която го приема доста хладно.
Затова се завръща в Райхщат — замъка на жена си, и се опитва да я склони да изкарат зимата в Прага. Когато тя отказва, той заминава без нея, придружен от Дами. Там поне за известно време може да забрави отблъскващата действителност на Райхщат и оскъдицата в тамошния херцогски двор. За целта се отдава на чувствени удоволствия. Ето как един анонимен съвременник описва този период от живота на принца:
„Прага бе пълна с тълпи млади студенти — голобради бохемци и германци, които бяха толкова бедни, че просеха от врата на врата. Джулиано [Дами] винаги успяваше да хване някое ново парче и да го предостави на принца. Освен това в Прага имаше и много дворци на високопоставени и богати благородници, в които живееха цели полкове придворни, а както и слуги с ниско потекло и положение в обществото. Джулиано насърчаваше Негово височество да се забавлява сред тях… както и да си избира партньори.“ (Английски превод на H. Acton, Life of Gian Gastone, London 1930, pp. 43–44.)
Така Джан Гастоне свиква с бруталния секс — навик, който не изоставя до края на живота си. Новините за неговите подвизи, големите загуби на комар и огромните му дългове, които не може да си позволи (защото баща му го държи изкъсо във финансово отношение), стигат до жена му, която на свой ред ги препредава на сестра му, съпругата на палатинския електор. Тя споделя с баща си, великия херцог на Тоскана, но Джан Гастоне не променя начина си на живот — продължава да скита по улиците нощем и да се запива в долнопробни кръчми. Защото благодарение на тези фриволни забавления успява, макар и временно, да отпъди мисълта за отблъскващата си съпруга и за лицемерно набожния си баща. Но алкохолизмът и сексът не са добро лекарство за тежката форма на депресия.
От време на време Джан Гастоне се завръща в Райхщат, при това с най-добри намерения. На 18 април 1699 г. той пише на баща си Козимо:
„Ваше Височество трябва да знае, че деветнадесет дни, след като получи сватбения ми пръстен, ако не и по-рано, моята принцеса започна да капризничи, да се цупи и да ме нагрубява, понеже не съм искал да напусна Дюселдорф. Разправя тук и там доста безочливи неща за мен и за моя народ… Тя е достатъчно високомерна и суетна, за да тъпче и властва над всеки, вярвайки си, че е най-великата дама на този свят, владеейки бохемските си ниви… Затова аз не мога да живея с нея в едно от най-изисканите кътчета на света… Според нейната прислуга тя винаги си е била такава — както по време на вдовството си, така и в брака си с моя предшественик [палатинския граф], който се пресели в отвъдното след прекалено пиене, опитвайки се да забрави своя гняв и отвращение от общуването си с нея.“ (Acton, The Last Medici, London, p. 239–240.)
Джан Гастоне трябва да е бил съвсем наясно със своето положение. По ирония на съдбата майка му напуска баща му, защото го смята за непоносим. Той на свой ред напуска жена си, понеже също не може да я понася.
Когато императорът убеждава принца да „се опита да надмогне нежеланието си за съвместен живот със съпругата му в онова ужасно и откъснато от света място“, Гастоне заявява, че се е опитал да живее в любов с нея, но безуспешно. На човек му стига да поживее в Райхщат дори през лятото; през зимата това е просто невъзможно.