Пламенен и чувствителен, кралят понякога е неискрен и пресметлив и подобно на толкова много други представители на династията, е предразположен към изблици на гняв и насилие, но пък за сметка на това е много щедър към приятелите си. Той обича майка си и става все по-отдаден на своята съпруга Ана Бохемска. Затова нейната смърт е жесток удар за него, от който, изглежда, до края на живота си така и не успява да се съвземе напълно. По този повод нарежда да бъде разрушен до основи двореца „Шийн“, където умира Ана. Но в неговото поведение се забелязват и хомосексуални наклонности. Има интимен приятел в лицето на претенциозния Робърт де Веър, когото издига до високо положение, давайки му голяма власт и влияние, и когото никой не замества след смъртта му. Когато тленните останки на Робърт са върнати в Англия след тригодишно изгнание, за да бъдат погребани в Кингс Колн, Ричард заповядва капакът на ковчега да бъде отворен, за да може още веднъж да погледа лицето и да докосне ръката на човека, когото е обичал.
Това представлява младото момче, върху плещите на което на такава крехка възраст се стоварва бремето на кралската власт. Силно привързан към майка си и изпитващ благоговение към паметта на баща си, но несклонен към войнски подвизи по природа, той расте и се възпитава в нездравата, да не кажем кипяща от пороци атмосфера на един кралски двор, в който господстват разкол и подозрения. Тон на тази атмосфера дават чичовците на краля, братята на неговия баща — богати, могъщи, политически амбициозни и властни мъже, имащи зад гърба си цели отряди от облечени в ливреи рицари. Това са Джон Гант, херцог на Ланкастър, който на практика изпълнява функциите на регент на малолетния крал; Едмънд от Лангли, граф на Кеймбридж и по-късно херцог на Йорк, и Томас от Удсток, граф на Бъкингам, по-късно херцог на Глостър. Ричард скоро намразва цялото това котило. За това малко и безсилно дете на престола кралската фамилия понякога трябва да е изглеждала като клетка, в която е затворено и в която висшите благородници се подозират един друг, като същевременно се стремят да осигурят колкото може повече изгоди и привилегии за собствените си домове. Една впечатлителна душа като неговата трудно може да понесе двойствеността и интригите на кралския двор. Стремежът да се освободи от тези ограничения отрано става характерна черта на неговото поведение.
Но своя истински характер Ричард проявява още в детската си възраст. По време на селското въстание, предизвикано от несправедливо наложения поголовен данък, срещу който населението реагира с остро недоволство, Ричард настоява лично да се срещне и да поговори с въстаниците. Неговата смелост е възнаградена и народните вълнения са овладени и дори потушени. При срещата Ричард казва на бунтовника Кенгишмън, че след смъртта на техния водач Уот Тайлър лично той ще ги поведе. Това, разбира се, е един безсъдържателен жест, но влиянието на кралската власт по онова време е толкова силна, че селяните вярват във всичко, което техният крал им казва, и скоро се разпръсват. Отплатата, която получават, е жестока, а редът и законността са възстановени.
За Ричард това трябва да е било голямо преживяване. Не че се тревожи за съдбата на селяните, пък и обещанията, които им дава за облекчаване на тяхното положение, бързо са забравени. Четиринадесетгодишното момче се вълнува повече от факта, че в случая със селското въстание то за първи път застава в центъра на събитията. Показва на всички, че като своя баща е истински рицар. Не спечелва тази слава на някое бойно поле в далечна Франция, а в собствения си столичен град. И по какъв начин? С помощта на кралската си воля той не само на думи, но и на дело, става крал, поне за един ден.
Но твърде скоро е поставен отново в позицията на кукла на конци, оплетен от зависимостта си от бароните. Но докато могъщият му чичо Джон Гант се опитва да се домогне до кралската корона на далечна Кастилия, Ричард започва да гради своя „партия“ в двореца. Намерил си е и близък приятел, на когото може да се довери — Робърт де Веър, деветия граф на Оксфорд; човек, чието лично състояние обаче не е толкова голямо, колкото древния му произход. Ричард е спечелен от блестящия му, но доста евтин чар, обсипва го с щедрост и дори за кратко вероятно става негов любовник. Дава му титлата маркиз — първият маркиз в английската история — херцог на Ирландия. Но за съжаление Де Веър се оказва не само некомпетентен, но и арогантен човек. Бароните са обидени от неравния брак, който той сключва с една от придворните дами на кралицата — Агнес Ланскрон. Непокорните барони, наричащи себе си „лордове надзорници“, мобилизират войските си и побеждават при Радкот Бридж на Темза силите на краля.