Цар Иван IV е само на три годинки, когато през 1533 г. наследява баща си на трона на Великите московски князе, и някои от крайностите в неговия характер могат да се обяснят с проблеми в детството, както и при Петър Велики. Майка му Елена, вдовица на Великия княз, взима за съветник своя любовник, княз Телепньов-Оболенски, който се проявява като капризен и непопулярен регент. След нейната смърт през 1538 г., вероятно от отравяне, в държавата започва борба за власт между две враждуващи княжески фамилии — Белски и Шуйски, като по-късно втората от тях взема връх.
Могъщите руски боляри се отнасят към малкия принц като с играчка, която си подмятат един на друг. Душевната рана, нанесена му от факта, че е безсилен в ръцете на болярската върхушка, кърви до края на неговия живот и изиграва роля както за изграждането на характера му, така и за формирането на политиката, която води. Известно е, че Иван казва на принц Курбски:
„Юри [брат на Иван] и аз останахме сираци в пълния смисъл на думата… Нашите поданици правеха каквото си поискат; те живееха в империя, останала без господар… Що се отнася до брат ми Юри и мен, те се отнасяха с нас като с чужденци или просяци. Бяхме подложени на какви ли не лишения; нямахме дори храна и дрехи… Нямахме и никаква свобода… Отгледани бяхме не както децата би трябвало да бъдат.“
Лишавани от храна и дрехи, позорното третиране и преживените унижения оставят дълбока следа в съзнанието на Иван, която времето никога не заличава напълно.
Детството му обаче разкрива и една останала латентна до този момент жестокост в неговия характер, от която той никога не се освобождава и която се засилва с течение на времето. Той несъмнено изпитва удоволствие да причинява болка — хвърля кучета и котки от покрива на двореца; къса завеси, избожда очите и разрязва телата на живи птици. Подобно на други безотговорни млади принцове и той обикаля улиците на града по най-вандалски начин в компанията на млади боляри.
Въпреки това Иван е интелигентно момче, което много чете и се увлича от хрониките, запазили спомен за миналото на Русия. На 16 януари 1547 г. той е коронясан за цар на пищна церемония в богато украсения и завършващ с подобно на луковица кубе Успенски събор в Москва. Тази титла малко преди това е присвоена от великите князе на Москва, смятайки, че Москва е исторически приемник на Римската и на Византийската империя.
Иван расте с убеждението в своята полубожествена същност, към което го тласка и доктрината на Църквата. С мълчаливото съгласие или дори може би по настояване на митрополит Макарий той се освобождава от благородниците, които са го потискали като малък. Княз Андрей Шуйски е екзекутиран, но младият владетел показва, че е решен не само да отстрани болярите от техните позиции, но и да спечели благоволението на поданиците си. Той започва отдавна станалите наложителни реформи, създава връзки със Запада и насърчава по-специално контактите на Русия с Англия, където през 1555 г. е основана Руската търговска компания. Освен това Русия се разширява и териториално — завладени са областите на градовете Казан и Астрахан; така границите на Великото княжество се преместват на юг и запад — към Каспийско море и Уралските планини.
Въпреки че поддържа безразборни сексуални връзки (той дори признава, че е имал хомосексуални отношения с Богдан Белски), Иван Грозни изпитва топли чувства към своята първа съпруга Анастасия Романовна Захарина, потомка на стар болярски род. Един англичанин, посетил Русия по онова, време пише: