Уилдън огледа терасата и кимна хладно, когато забеляза Хана. Тя се сви.
— Кой е това? — измърка Мона.
— Ъ-ъ-ъ — измънка Хана, вече полускрита под масата. Дарън Уилдън играеше голф? Стига бе. Едно време в училище той по-скоро би хвърлил запален кибрит по голф–отбора на Роузууд. Нима целият свят беше срещу нея?
Мона присви очи, за да го фокусира по-добре.
— Чакай, този не беше ли от нашето училище? — Тя се ухили. — О, Боже! Това е онзи, дето беше спал с целия плувен отбор. Ах ти, малка кучка! Откъде те познава?
— Ами той е… — Хана се запъна. Прокара нервно ръка по колана си. — Срещнах го на ивицата Марвин преди няколко сутрини, докато тичах. Спряхме за почивка на водопада едновременно.
— Яко! — възкликна Мона. — Някъде тук ли работи?
Хана отново направи пауза. Искрено й се щеше да прекрати тази тема.
— Хм, струва ми се, че спомена, че е ченге — заяви тя небрежно.
— Шегуваш се. — Приятелката й измъкна марков гланц за устни от синята си кожена чанта и леко потупа с четчицата долната си устна. — Този тип е достатъчно секси, за да се снима в полицейски календар. Вече си го представих — господин Април! Хайде да отидем да го питаме дали може да му видим палката!
— Ш-ш-шт! — просъска Хана.
Салатите им пристигнаха. Хана бутна стиропорената кутия с картофките настрана и набоде на вилицата си едно доматче.
Мона се приведе към нея.
— На бас, че можеш да се забиеш с него.
— С кого?
— С господин Април, естествено! С кой друг?
Хана изсумтя.
— Да бе.
— Абсолютно! Трябва да го доведеш на купона на Кан. Чух, че миналата година са дошли няколко ченгета. Затова не са имали проблеми с полицията.
Хана се облегна на стола си. Партито на Кан беше легендарна роузуудска традиция. Семейство Кан живееха на има-няма осемдесет декара земя и синовете — Ноъл беше по-малкият — вдигаха купон в началото на всяка учебна година. Тайфата поканени опустошаваше изключително богатите запаси от марков алкохол в избата и партито задължително се запомняше с някой скандален случай. Миналата година Ноъл бе стрелял право в голия задник на най-добрия си приятел Джеймс с ВВ пушка13, защото Джеймс се опитвал да сваля тогавашното му гадже Алиса Пенипекър. И двамата бяха толкова пияни, че се хилиха по целия път до спешното отделение и после не помнеха нито какво, нито защо се е случило.
— О, не. — Хана захапа ново доматче. — Смятам да отида с Шон.
Мона изкриви лице.
— Луда ли си? Защо ще пропилееш най-добрата нощ в годината с Шон? Той подписа клетва за целомъдрие! Сигурно няма дори да дойде.
— Подписването на тъпата клетва не означава автоматично, че човек се отказва и да купонясва. — Хана тикна в устата си голямо количество салата и заобръща сухите безвкусни зеленчуци в устата си.
— Е, щом ти не искаш да поканиш господин Април у Ноъл, тогава ще действам аз. — Мона се надигна.
Хана я сграбчи за ръката.
— Не!
— Защо? Хайде де, ще бъде забавно.
Тя впи нокти в кожата на приятелката си.
— Казах не.
Мона седна обратно и нацупи устни.
— Защо пък не?
Сърцето на Хана препускаше лудо.
— Е, добре, ще ти обясня. Но се закълни, че няма да казваш на никого. — Тя си пое дълбоко въздух. — Запознах се с него в полицейското управление. Бяха ме повикали на разпит заради онова в „Тифани“. Но не е голяма работа. Не успяха да ме уличат.
— Мили Боже! — възкликна Мона високо. Уилдън отново вдигна поглед към тях.
— Ш-ш-шт! — изсъска Хана.
— Господи, добре ли си? Какво стана? Разказвай всичко — прошепна Мона на свой ред.
— Няма много за разказване. — Хана хвърли салфетката върху купата от салатата си. — Заведоха ме в районното, майка ми дойде с мен, поседяхме известно време. Пуснаха ме с предупреждение. Както и да е… Цялата история отне двайсетина минути.
— Леле. — Мона я погледна безизразно; тя се почуди дали не прочете за секунда върху лицето й израз на съжаление.
— Не беше голяма драма — продължи Хана отбранително, гърлото й бе пресъхнало. — Не се случи нищо особено. Повечето ченгета говореха по телефона. Аз самата през цялото време писах съобщения. — Направи пауза, за да обмисли дали можеше да каже на приятелката си за странното послание, което бе получила от А, който и да се криеше зад тази буква. Но не, защо да изпада в подробности? Това съобщение в крайна сметка беше без значение, нали?