Спенсър продължаваше да си спомня с тревога за познатата руса опашка на прозореца на Алисън. Умът й се връщаше към Али — и към всички онези неща, които тя знаеше за Спенсър. Но не, това беше лудост. Алисън я нямаше — и най-вероятно бе мъртва — от три години. Освен това сега в нейната къща се бе нанесло ново семейство, нали така?
Тя изтича до пощенската кутия и измъкна купчина писма и брошури като хвърляше обратно всичко, което не бе адресирано до нея. Тогава изведнъж го видя. Беше дълъг плик, не твърде дебел, не и много тънък, с името на Спенсър, напечатано чисто в прозорчето. Обратният адрес гласеше: Бордът на колежите15. Беше тук!
Тя разкъса плика и плъзна бърз поглед по листа. Прочете резултатите от PSAT шест пъти, преди да успее да ги осъзнае.
Беше получила 2350 точки от 2400 възможни.
— Да!!! — извика тя и стисна страниците толкова силно, че се смачкаха.
— Леле-мале! Някой е много щастлив! — възкликна един глас откъм улицата.
Спенсър вдигна поглед. На шофьорското място на един лъскав черен „Мини Купър“ седеше Андрю Кембъл, високият луничав дългокос младеж, който бе измъкнал на Спенсър мястото на отговорник. Те двамата винаги бяха първият и вторият в класа, независимо за кой предмет ставаше дума. Но преди тя да успее да му се изфука с резултатите си — да каже на Андрю колко точки има, щеше да е толкова приятно, — той се изниза. Откачалка. Спенсър отново се обърна към къщата.
Докато оживено подрипваше по алеята, една мисъл я накара да се спре: спомни си почти безупречната оценка на сестра си и я приравни от 1600-точковата скала, която се използваше преди, към 2400-точковата, която бе въвел Бордът на колежите. Беше точно със сто точки по-ниска от тази на Спенсър. А нима днес изпитите не бяха дори по-тежки от преди?
Е, кой беше геният сега?
Около час по-късно Спенсър седеше на кухненската маса и четеше книга, която се препоръчваше от курса по английски за напреднали, когато внезапно се разкиха.
— Мелиса и Рен са тук — съобщи госпожа Хейстингс на един дъх, докато връхлиташе в кухнята с купчината писма, които Спенсър бе оставила в пощенската кутия. — Донесли са целия си багаж, за да се нанесат! — Тя открехна фурната, за да провери пилешкото и кифличките от брашно със седем вида зърна, след което хукна към дневната.
Спенсър кихна отново. Един облак от „Шанел № 5“ предшестваше появата на майка й — даже след като бе прекарала целия ден в работа около конете — и Спенсър бе сигурна, че е алергична. Замисли се дали да не съобщи резултатите си от изпита, но треперливият глас от фоайето я спря.
— Мамо? — извика Мелиса. Тя и Рен влязоха в кухнята. Спенсър се престори, че изучава скучната корица на книгата си.
— Хей — поздрави я Рен.
— Здрасти — отвърна тя хладно.
— Какво четеш?
Спенсър се поколеба. Беше по-добре тази история с Рен да приключи, особено след като той се нанасяше у тях.
Мелиса я подмина без поздрав и се зае да разопакова някакви лилави възглавници.
— За дивана в плевнята — буквално кресна тя.
Спенсър се сви. Тази игра се играеше от двама.
— О, Мелиса! — възкликна тя. — Как забравих да ти кажа! Познай кого срещнах!
Сестра й продължаваше да се занимава с възглавниците.
— Кого?
— Йън Томас! Оказа се, че ще бъде треньор на отбора ми по хокей!
Мелиса замръзна.
— Той… какво? Наистина ли? Той е тук? Пита ли за мен?
Спенсър повдигна рамене и се престори, че се опитва да си спомни.
— Не, не мисля.
— Кой е Йън Томас? — попита Рен и се облегна на мраморния плот.
— Никой — излая Мелиса и отново подхвана възглавниците Спенсър звучно затвори книгата си и се отправи към дневната. А така! Това вече беше по-добре.
Тя седна край дългата маса и прокара пръст по ръба на една от чашите за вино без столчета, които Кандас, семейната икономка, току-що бе напълнила с рубинената течност. Родителите й нямаха нищо против децата да пият щом са у дома, стига после да не шофираха, така че тя сграбчи чашата с две ръце и алчно пое голяма глътка. Когато вдигна очи, забеляза, че Рен я гледа и дяволито се подсмихва. Бе седнал на отсрещната страна на масата, както винаги с много изправен гръб.
15
Организация, една от дейностите, на която е създаването и провеждането на изпитни тестове за прием във висши учебни заведения в САЩ и по света. — Б.пр.