— Гледай ти — каза той.
Тя вдигна вежди в отговор.
Мелиса и госпожа Хейстингс се присъединиха към тях, а бащата на Спенсър приглуши светлината на лампите и на свой ред седна. Известно време всички мълчаха. Спенсър опипа писмото с резултатите в джоба си.
— Познайте какво ми се случи — започна тя.
— Двамата с Рен толкова се радваме, че сте съгласни да останем тук! — възкликна Мелиса в същия момент и стисна ръката на Рен.
Госпожа Хейстингс се усмихна на по-голямата си дъщеря.
— Щастлива съм, когато цялото семейство се събере.
Спенсър прехапа устни, стомахът й изкъркори нервно.
— Знаеш ли, татко, получих си…
— Опа — прекъсна я Мелиса, взирайки се в чиниите, които Кандас тъкмо внасяше от кухнята. — Нямаме ли нещо друго за ядене, освен пиле? Рен гледа да не яде месо.
— Няма проблеми — бързо се намеси той. — Пилето е идеално.
— О-о-о! — Госпожа Хейстингс се изправи наполовина. — Не ядеш месо? Не подозирах. Мисля, че в хладилника има малко макаронена салата, но не знам дали нямаше шунка вътре…
— Не, наистина, всичко е наред. — Рен с неудобство прокара ръка по челото си, а непокорната му черна коса се разроши от движението му.
— Господи, чувствам се ужасно — рече госпожа Хейстингс.
Спенсър завъртя очи. Когато цялото семейство се събереше заедно, майка й искаше всички ястия — дори закуските от лигави овесени ядки — да бъдат перфектни.
Господин Хейстингс подозрително премери Рен с поглед.
— Лично аз съм месар.
— Отлично. — Рен вдигна чашата си толкова стремително, че част от виното се разля на покривката.
Спенсър тъкмо обмисляше някакъв гладък преход към голямата новина, когато баща й остави вилицата си на масата.
— Имам страхотна идея. След като всички сме тук, защо да не поиграем на „Звездна сила“?
— О, тате. — Мелиса се засмя. — Не.
Баща й се усмихна.
— О, да. Имах прекрасен ден в службата. Направо ще ви разбия.
— Какво означава „Звездна сила“? — попита Рен с вдигнати вежди.
В стомаха на Спенсър се затегна нервен възел. „Звездна сила“ бе игра, която родителите им измислиха, когато двете със сестра й бяха малки деца. Открай време предполагаше, че са изплагиатствали идеята от някоя голяма компания. Правилата бяха прости: всеки споделяше най-голямото си постижение за деня и накрая семейството избираше една Звезда. Идеята беше да се почувстваш горд и преуспял, но в семейство Хейстингс играчите се конкурираха безскрупулно.
Но ако съществуваше един най-добър начин, по който Спенсър да обяви резултатите си, то това определено беше „Звездна сила“.
— Ще схванеш в движение, Рен — каза господин Хейстингс. — Аз започвам. Днес подготвих толкова убедителна защитна пледоария за моя клиент, че той сам предложи да ми плати повече пари, отколкото се бяхме уговорили.
— Впечатляващо — отбеляза майка й и отхапа малко парченце цвекло от салатата. — А сега аз. Тази сутрин бих Елоиз на тенис.
— Елоиз е труден противник! — възкликна баща й, преди да отпие нова глътка вино. Спенсър крадешком погледна Рен в отсрещния край на масата. Той внимателно отстраняваше кожата на своето пилешко бутче, тъй че тя не успя да срещне очите му.
Госпожа Хейстингс изискано попи устни с края на салфетката си.
— Мелиса.
Сестра й сплете пръстите си с къси нокти.
— Хм, да видим. Помогнах на работниците да облицоват цялата баня — единственият начин да съм сигурна, че една работа ще бъде свършена перфектно е да я свърша лично.
— Браво на теб, миличка! — похвали я баща й.
Спенсър нервно потропваше с крак.
Господин Хейстингс пресуши чашата си.
— Рен?
Рен вдигна поглед стреснато.
— Да?
— Твой ред е.
Той се засуети с чашата си.
— Не знам какво трябва да кажа…
— Играем на „Звездна сила“ — изчурулика госпожа Хейстингс, сякаш „Звездна сила“ беше толкова разпространена игра, колкото „Не се сърди, човече“.
— Какво прекрасно дело извършихте днес, господин докторе?
— О! — примигна Рен. — Ами всъщност, никакво. Имах почивен ден и от училище, и от болницата, затова отидох до кръчмата с неколцина приятели и гледах мача.