Тя се усмихна широко. Нямаше нужда от никакви рамки. Със сигурност щеше да помни този ден цял живот.
13.
Първо действие: момичето кара момчето да го пожелае
— Искаш ли да ме придружиш на приема на един художник в галерията в Честър Спрингс другия понеделник вечер? — попита Ела, майката на Ариа.
Бе четвъртък сутринта и Ела седеше на срещуположния край на кухненската маса, решаваше кръстословицата на „Ню Йорк Таймс“ и похапваше от купа „Чириос“16. Тъкмо бе възобновила работата си на половин щат към съвременна арт галерия „Дейвис“ с офис на главната улица в Роузууд и вече се ползваше от облагите на длъжността си.
— Татко няма ли да дойде с теб? — попита Ариа.
Майка й стисна устни.
— Има много работа, трябва да се подготви за лекции.
— А! — Ариа захвана една измъкната бримка от вълната на ръкавиците без пръсти, които бе изплела по време на едно много дълго пътуване с влак до Гърция. Подозрение ли усещаше в гласа на майка си? Винаги се бе страхувала, че Ела ще разкрие истината за Мередит и няма да й прости, задето я бе пазила в тайна.
Ариа стисна очи. Изобщо недей да мислиш за това, нареди си тя. После доля малко сок от грейпфрут в чашата си.
— Ела? — започна тя. — Имам нужда от съвет по един любовен въпрос.
— Я виж ти-и-и — проточи майка й с усмивка, докато прибираше катранено черната си коса с шнолата, която стоеше на масата.
— Ами да — продължи Ариа. — Падам си по едно момче, но той е малко… как да кажа, недостъпен. Идеите ми се изчерпаха и не знам как да го накарам да ме хареса.
— Бъди себе си! — каза Ела.
Ариа простена.
— Това вече го пробвах.
— В такъв случай излизай с някое по-достъпно момче!
Ариа завъртя очи.
— Ще ми помогнеш ли или не?
— О, май сме много докачливи! — Ела се усмихна, после щракна с пръсти. — Току-що прочетох една статия във вестника. — Тя вдигна „Таймс“ от масата. — Направили са проучване по въпроса какво мъжете намират за най-привлекателно у една жена. И знаеш ли кое е качество номер едно? Интелектът. Чакай да го намеря… — Ела запрелиства вестника и накрая го подаде на дъщеря си.
— Ариа си е харесала някого, а? — Марк връхлетя в кухнята и грабна една поничка с глазура от купата на плота.
— Не! — бързо отговори тя.
— Е, някой обаче си е харесал теб — заяви брат й.
— Колкото и извратено да звучи. — И той издаде звук на отвращение.
— Кой? — заинтригува се Ела.
— Ноъл Кан — отвърна Майк с пълна уста, докато се опитваше да сдъвче гигантска хапка. — Пита за теб по време на тренировката по лакрос.
— Ноъл Кан? — повтори Ела, като местеше поглед между него и Ариа. — Кой е той? Беше ли тук преди три години? Познавам ли го?
Ариа изохка.
— Никой важен.
— Никой важен? — В тона на Майк се четеше искрено възмущение. — Ами че той е най-готиният пич в твоя випуск!
— Ох, все тая — каза Ариа и целуна майка си по челото. Тръгна към коридора с поглед, забит в страницата на вестника. Значи мъжете си падаха по повечко акъл? Е, Исландската Ариа определено можеше да бъде умна.
— Защо не харесваш Ноъл Кан? — Гласът на Майк я накара да подскочи. Брат й стоеше на няколко стъпки от нея с кутия плодов сок в ръката. — Той е човекът.
Ариа тръсна глава.
— Щом толкова ти харесва, защо ти не тръгнеш с него?
Майк отпи направо от кутията, избърса устни с опакото на ръката си и я изгледа втренчено.
— Държиш се шантаво. Друсаш ли се? Може ли и аз да си взема от дрогата ти?
Тя изръмжа раздразнено. В Исландия брат й през цялото време се опитваше да си намери наркотици и направо се побърка, когато някакви типове от квартала му продадоха трева за десет цента. Оказа се пълен боклук и вонеше гадно, но Майк въпреки това я изпуши с гордост.
Той потърка брадичка.
— Мисля, че знам защо си толкова особена напоследък.
Ариа се обърна към гардероба.
— Само простотии измисляш.
— Така ли мислиш? — вдигна вежди той. — А пък аз не. И знаеш ли? Ще разбера дали подозренията ми са верни.
— Късмет, Шерлок. — Ариа свали якето си от закачалката. Макар да знаеше, че в главата на Майк се въртят само глупости, тя се надяваше, че не е забелязал как трепери гласът й.