Мислите за най-омразните ми хора не подобриха настроението ми. Проверих счупения часовник, поклатих раздразнено глава и накрая го свалих. Безполезен боклук. Онзи в спалнята показваше само един и десет. Отидох до хладилника и извадих ребрата. Отворих пакета над умивалника и го оставих да се затопли на стайна температура. Вечерята бе готова. Сега трябваше да се замисля за обяд.
Обадих се на румсървиса и си поръчах сандвич „Монте Карло“ с ягодово сладко и ръчно нарязани картофки. Един от любимите ми. Обмислих идеята да се напия и дори си налях двойна доза чисто „Мейкърз Марк“, но го върнах обратно в бутилката. Нямаше да ми оправи настроението. Даже със сигурност щеше да го влоши. Май вече не мога да се напивам и опитите ме правят сприхав.
Не би трябвало да има някакво значение дали тя ще се върне. Една нощ страхотен секс и започват да ми идват възвишените шибани идеи за някаква въображаема любов. Още по-зле, че е любов, която нямам желание да си позволя, нито време. През живота си съм имал толкова жени, че не би трябвало да е от значение.
Сигурно просто съм ядосан, че съм объркал календара и бях принудително затворен тук. Добрата страна обаче бе, че съм готов за покера. Бях го отлагал заради работата. Но щом работата и промяната приключат…
Настроението ми съществено се подобри. Да-а, едно нощно събиране с момчетата отново ще ме върне в релсите на нормалното. Започнах да набирам номера на Кармине да му съобщя, че ще участвам в играта, та да са готови, но се сетих, че обажданията се проследяват и се включват в сметката ми. Не, изобщо не става да звъня на частната линия на Кармине от номера на тази стая. Събрах цялата си смелост и слязох във фоайето.
Щом вратите на асансьора се разтвориха на първия етаж, веднага се отправих към обществените телефони. Полагах всички усилия да не обръщам внимание на миризмите на движещите се наоколо хора и на гъстата кръв, която течеше под тънката като хартия кожа. Надушвах техните радости, мъки, страхове. Прекалено много миризми. Прекалено много чувства. Това е другата причина да се изолирам — сетивата ми се претоварват.
Работеше само един телефон. Обадих се и чух запис на заядливия глас на жената на Кармине, Линда. Оставих съобщение и се обадих на Джоко да го помоля да хвърли поглед на колата ми. Нямах намерение да я изоставям с дни.
— Чудех се защо не се върна — рече ми той. — Да не си хванал ново гадже? Забелязах как те гледа брюнетката.
— Гледай си работата! — изръмжах му аз. — Колата наред ли е?
Известно време не отговори.
— Да. Дадох на Сладура да разбере, че е твоя, и двете банди не я пипат. Единодушно решение. Знаят какво ще стане с тях. Май това е единственото, по което са съгласни тази година.
— И добре правят! — За миг пред погледа ми се спусна червена мъгла, докато си представях как някой от уличните пънкове се превръща в кървава каша. Мисълта за писъците му, докато го разкъсвам, ме накара да се усмихна. Направо можех да подуша миризмата на потта и страха му, която накара лигите ми да потекат. Стомахът ми изкъркори и аз потръпнах.
— Наред ли си? — запита тихо Джоко. — Звучиш дрезгаво.
Поех си дълбоко дъх и бавно издишах. Спокойствие. Само спокойствие. Никакви кървави зрелища във фоайето на хотела. Усетих потупване по рамото и се извърнах. Някаква чернокоса жена в ушит по поръчка делови костюм проявяваше нетърпение.
— Няма ли да свършвате? — попита тя. — Телефонът ми трябва.
Беше се поляла обилно с парфюм, който не позволяваше да усетя истинския й мирис. Пренебрежително й обърнах гръб и продължих разговора си.
— Ще се оправя. Тази седмица нещата не се развиха според предвижданията ми.
— Добре — звучеше неуверено. Кучката зад гърба ми отново ме потупа по рамото и едва овладявах порива си да се обърна, да я стисна за гушата, да й разбия физиономията с телефонната слушалка и да оближа кръвта й от черната пластмаса.
Стоп! Време е да се връщам горе.
Поклатих глава да я избистря.
— Виж сега, трябва да тръгвам. Ще се върна след ден-два. Пусни приказката да не пипат колата. — Обърнах се към брюнетката и се втренчих в нея, накарах гласа си да прозвучи една октава по-ниско и придобие силен италиански акцент: — Само някой да я пипне, ще му изтръгна кура и ще му го натъпча в устата. Капиш?