— Всичко с времето си, алхимико — изграчи Старата. И след миг вече я нямаше.
Барук изруга и с гневен жест затвори прозореца и тръшна кепенците. Това, че го направи с магия, не го удовлетвори толкова, колкото ако го беше направил ръчно. Той изръмжа ядосано и отиде до полицата над камината. Наля си вино и се замисли. Преди по-малко от половин час беше призовал демон. Призивът не беше амбициозен: трябваше му шпионин, а не убиец. Но нещо му подсказваше, че скоро ще му се наложи да призовава много по-опасни създания. Той се навъси и отпи от виното.
— Мамът — прошепна Барук, като отвори Лабиринта си, — трябваш ми.
Усмихна се, щом в главата му се появи сцената със стаичката с каменната камина. В креслото срещу него седеше Круппе.
— Толкова по-добре. Трябвате ми и двамата.
Хрътката, която пристъпи срещу Бързия Бен, беше огромна и тежка, с млечнобяла козина. Очите й също бяха бели и без зеници. Съществото спря пред него и зачака.
Бързия Бен се поклони.
— Ти си Хрътката, наречена Блайнд6 — заговори той, — самката на Барън и майката на Джиър. Не съм дошъл за нищо лошо. Бих искал да поговоря с твоя господар.
Чу до себе си ръмжене и замръзна. Бавно извърна глава и погледна надолу. На по-малко от една стъпка от десния му крак лежеше друга Хрътка, пъстрокафява, мършава и покрита с белези. Очите на звяра се бяха приковали в Блайнд.
— Барън. — Звярът кимна. Още едно ръмжене отвърна на Барън, този път зад магьосника. Той се извърна още и видя на десетина стъпки от себе си трета Хрътка, този път дългокрака и черна. Очите й бяха приковани в него и грееха, огненочервени. — И Шан — промълви Бен и отново се обърна към Блайнд. — Плячката ли си намерихте, или сте моят ескорт?
Барън бавно се надигна до него — раменете му стигнаха до кръста на Бен. Блайнд притича от лявата му страна. Спря се там и погледна назад. Ръмженето на двете подкани Бързия Бен да тръгне след тях.
Околността бавно се променяше, детайлите потъваха в сенки без видим източник и изникваха отново, изменени. Натам, където магьосникът смяташе, че трябва да е север, някаква сива гора се изкачваше по дълъг склон към нещо, приличащо на стена. Тази стена се издигаше на мястото на небето — може би беше небето, — но на Бързия Бен му изглеждаше необичайно близо, въпреки че гората се простираше на цели левги. Погледна нагоре, но това не му помогна нито да потвърди, нито да опровергае усещането, че това селение е оградено с магическа стена, тъй като сводът отгоре също изглеждаше близък, почти на ръка разстояние. И въпреки това ветровете тласкаха над него черни облаци, от които възприятията му се изкривяваха.
Към групата им се присъедини нова Хрътка. Беше мъжка, тъмносива, едното й око бе синьо, а другото — жълто. Макар да не ги приближи, Бързия Бен прецени, че е най-голямата от всички; движенията й намекваха за убийствена бързина. Знаеше, че името й е Доън, първородната на водача на глутницата Руд и неговата самка Палик.
Доън потича малко редом с Блайнд, а след това, когато излязоха на билото на едно малко възвишение, се втурна напред. Щом стигнаха билото, Бързия Бен видя накъде са се запътили и въздъхна. Точно като на образа, изваян на олтара в храмовете, посветени на Сенкотрон, Цитаделата на Сянката се издигаше от равнината като огромна буца черно стъкло, насечена на криви повърхности, огъната на места, някои ъгли блестяха в бяло като строшени. Най-голямата повърхност срещу тях — стена, предположи той — беше с убити цветове.
Прозорци не се виждаха, но много от гладките повърхности изглеждаха полупрозрачни и сякаш сияеха с вътрешна светлина. Доколкото Бързия Бен можеше да прецени, врата нямаше, нито портал или подвижен мост.
Стигнаха и магьосникът възкликна изненадан, когато Блайнд закрачи през камъка и изчезна. Самият той се поколеба и Барън за малко щеше да го подбутне с муцуната си да продължи. Бързия Бен пристъпи към пъстрия камък, протегна напред ръце и мина през него. Не усети нищо, премина през преградата без никакво усилие и се озова в един най-обикновен просторен коридор, какъвто човек можеше да види във всяко имение в реалния свят.
В коридора нямаше никакви препятствия — той водеше право напред и след петдесетина стъпки свършваше пред двукрила врата. Блайнд и Доън вече клечаха от двете й страни. Крилата се разтвориха сякаш сами.
Бързия Бен пристъпи в залата зад тях. Беше с купол. Точно пред него на леко издигнат подиум беше поставен прост трон, изсечен от обсидиан. По грубия, покрит с каменни плочи под нямаше никакви килими, а и стените бяха голи, освен факлите, редящи се през десет стъпки. Бяха четиридесетина и светлината им мигаше, сякаш се бореше с пълзящите наоколо сенки.