— Не — изломоти Крокъс. — Не исках да кажа това. Прощавай7.
Очите й се разшириха.
— Точно това е името ми! — ахна тя. — Това е името ми, Крокъс — ти току-що каза името ми!
— Какво? — Той се намръщи. — Казваш се Сори?
— Да! — Тя извърна очи. — Само че не винаги съм се казвала така. Това не е името, което ми даде баща ми.
— Него можеш ли да си спомниш?
Тя поклати глава и прокара пръсти през гъстата си тъмна коса.
Крокъс закрачи; момичето тръгна до него. Пътят се виеше през ниски хълмове. След около час стигнаха моста на Катлин. Паниката, която го беше изпълнила, се смаляваше, може би просто се беше изчерпала. Чувстваше се спокоен и това го изненада, защото не можеше да си спомни кога за последен път се е чувствал спокоен в женска компания.
Вървяха мълчаливо. Пред тях слънцето бавно потъваше, блестеше окъпано в злато на синьо-зелената черта на хоризонта оттатък хълмовете. Крокъс посочи блестящата линия и каза:
— Онова там е Лазурното езеро. Даруджистан е на южния му бряг.
— Още ли не си ми измислил име? — попита тя.
— Единственото име, което ми хрумва — каза смутено Крокъс, — е това на господарката ми.
Момичето го погледна.
— Ти си слуга?
Крокъс се засмя.
— Не. Имам предвид Господарката на крадците — Апсалар. Само че не е хубаво да взимаш такова име, понеже тя е богиня. Какво ще кажеш за Салар?
Нослето й се набръчка.
— Не, харесва ми Апсалар. Нека да е Апсалар.
— Но нали ти казах, че…
— Точно това име искам — нацупи се момичето.
„Ох-ох — помисли си Крокъс. — Я по-добре да не се инатим.“
— Е, добре.
— Значи ти си крадец?
— Какво лошо има в това?
Апсалар се усмихна.
— Предвид новото ми име, нищо. Съвсем нищо, Крокъс. Къде ще спим?
Крокъс се изчерви. Не беше мислил за това.
— Може би трябва просто да продължим — отвърна той предпазливо, без да я поглежда.
— Уморена съм. Защо не спрем при този мост?
— Добре, но имам само едно одеяло. Можеш да го вземеш. Аз ще остана да пазя.
— Цяла нощ? Че какво толкова има да пазиш?
Крокъс се ядоса.
— Стига си питала! Тук е опасно! Не видя ли раната на Кол? А и откъде да знаем дали гарнизонът още е тук?
— Какъв гарнизон?
Крокъс се наруга наум и отбегна погледа й.
— Гарнизонът от другата страна на моста. Но мостът е дълъг, тъй че…
— О, стига, Крокъс! — засмя се Апсалар и го сръга в ребрата. — Ще се завием заедно. Нямам нищо против, стига да не ме пипаш.
Крокъс потърка ребрата си и я зяпна.
Круппе изруга и погледна през рамо към Мурильо.
— Проклятие! Не можеш ли да го подкараш по-бързо това животно?
Мулето обаче държеше на ината си. Мурильо се усмихна глуповато.
— Какво толкова си се разбързал, Круппе? Момчето може и само да се погрижи за себе си.
— Изричната заповед на майстор Барук беше да го пазим и трябва да го пазим!
Мурильо присви очи.
— Това непрекъснато го повтаряш. Да не би да е някаква услуга за Мамът? Чичото на момчето какво толкова се е разтревожил изведнъж? Защо Барук се интересува толкова от Крокъс? Ти ни казваш какви са заповедите на алхимика, Круппе, но не ги обясняваш.
Круппе дръпна юздите на мулето си.
— Е, добре. Бунтът в редиците укрепва ловката ръка на Круппе. Опонн е избрал Крокъс за каквито там цели може да си измисли това коварно божество. Барук иска да държим момчето под око и да попречим на каквито и да било други сили да го намерят.
Мурильо потърка цицината на челото си и примижа от болка.
— Трябваше да ни обясниш всичко това още от самото начало, Круппе. Ралик знае ли?
— Разбира се, че не — отвърна язвително Круппе. — Той е твърде зает в края на краищата, не може да се отскубне от всевъзможните си отговорности. И точно затуй… — изражението на Круппе стана лукаво — убиецът не участва в това пътуване. Но защо, смея да попитам, Круппе осведомява Мурильо за такива неща? Очевидно Мурильо знае за делата на Ралик много повече от бедничкия невежа Круппе.
Мурильо го изгледа тъпо.
— Какво искаш да кажеш?
Круппе се изкиска и срита мулето си да тръгне по-бързо.
Мурильо го последва.
— А колкото до настоящата мисия — весело продължи Круппе, — това, което прилича на огромен провал, особено от страна на Кол, всъщност си е един смайващ успех. Майстор Барук трябва да е в течение на нечестивите деяния, вършещи се в хълмовете Джадроуби.
— Успех ли? За какво говориш?
Круппе махна небрежно с ръка.
— Драги човече, въпреки че бях в съзнание само за миг по време на свадата, ясно беше, че тази жена-воин притежава отатаралски меч. Което означава, както би могло да се досети всяко дете, че е от Малаз.