В по-късни дни — уви! — подир вечерния химн следваха горчиви и тъжни размишления; а сладкият сън бе сменен от кошмарните съновидения, които ме карат тревожно да се мятам на постелята. Обаче и до ден днешен аз продължавам да си сдиплям дрехите и да водя малкия си дневник. Първият навик ми напомня за щастливото детство — дните, когато баща ми още не беше се разорил. Втората привичка — бивайки полезна досега главно поради това, че ми помагаше да дисциплинирам грешната човешка природа, която ние всички сме наследили от Адама — неочаквано се оказа важна за моите скромни интереси по съвсем друг начин. Тя позволи на мен, бедната, да изпълня каприза на богатия член на семейството, с което покойният ми чичо се бе сродил чрез своята женитба. Аз се чувствувам щастлива, че мога да бъда полезна на мистър Франклин Блейк.
През последните няколко години връзката ми с тези мои богати роднини беше напълно прекъсната. Когато сме самотни и бедни, нас често ни забравят. Сега-засега аз живея по финансови причини в едно малко бретанско градче, където се намира тесен кръг от избрани английски приятели и където съществуват две преимущества: протестантски свещеник и евтин пазар.
В това уединено кътче — бедно островче сред океан на изобилие — аз най-после получих писмо от Англия. За моето нищожно съществуване неочаквано си спомнил мистър Франклин Блейк. Моят богат роднина (о, как бих искала да добавя: духовно богат!) пише, без дори да се опита да прикрие това, че той ще иска нещо от мен, че аз му трябвам. Хрумнала му била фантастичната мисъл отново да възкреси скандалната история с Лунния камък и аз съм била длъжна да му помогна, като опиша всичко, на което бях свидетелка в лондонския дом на леля Вериндър. Предлага ми се парично възнаграждение — с присъщата на богатите хора липса на чувство за чест и почтеност. Аз трябва наново да отворя рани, които времето едва е затворило; трябва да събудя най-мъчителните си спомени и след това да се считам възнаградена с нови терзания — във формата на чек от мистър Франклин. Но плътта е слаба. След дълга и упорита вътрешна борба християнското смирение в мен победи греховната гордост, а неволята ме застави да приема чека.
Без навика да си водя дневник аз се съмнявам — позволете ми да изкажа това по най-груб начин! — дали бих могла честно и почтено да спечеля тия пари. Но с помощта на моя дневник аз, бедната труженица (прощавайки на мистър Блейк за неговата обида), заслужавам да си получа заплатата. Нищо не се изплъзна от очите ми по времето, когато гостувах у милата ми леля Вериндър. Всичко се записваше (благодарение на отдавна придобития ми навик) ден след ден и всичко до най-малките подробности ще бъде разказано тук. Святото уважение към истината (слава богу!) стои в моите очи по-високо от уважението към хората. Мистър Блейк лесно ще може да изхвърли или да съкрати тези места, които ще му се видят недостатъчно ласкателни по отношение на главната героиня в тези страници. Той успя да купи моето време — но дори и неговата щедрост не може да купи моята съвест!1
Моят дневник ме осведомява, че аз случайно съм минала пред дома на леля Вериндър, на площада Монтегю, в понеделник, на трети юли, хиляда осемстотин четиридесет и осма година.
Виждайки, че капаците на прозорците са отворени и пердетата вдигнати, аз почувствувах, че вежливостта изисква да почукам и се осведомя за здравето на собствениците. Лицето, което отвори вратата, ми каза, че леля ми и нейната дъщеря (аз едва ли бих могла да я наричам моя братовчедка) са пристигнали от имението си преди една седмица и възнамерявали да останат в Лондон известно време. Аз тутакси поръчах да им предадат, че не желая да ги безпокоя, а само искам да разбера дали не бих могла да бъда полезна с нещо.
Лицето, което отвори вратата, с дръзко мълчание изслуша и прие моята поръчка и ме остави да чакам права в хола. Това лице беше дъщерята на нечестивия старец на име Бетъридж, когото дълго, прекомерно дълго бяха търпели в семейството на леля ми. Аз седнах в хола да почакам за отговор и тъй като винаги носех в чантата си няколко религиозни брошурки, избрах една, която най-добре би подхождала за особата, дето ми отвори вратата. Холът беше мръсен, столът — корав; ала блаженото съзнание, че отвръщам на злото с добро, ме издигна над всички тия нищожни дребнавости. Избраната брошура принадлежи към цяла серия беседи, написани за млади жени, на тема: греховността на облеклото. Стилът беше набожен и доста опростен; заглавието — „Няколко думи за панделките на вашата шапка“.
1
Забележка, прибавена от мистър Франклин Блейк. Мис Клак може да бъде съвсем спокойна. В нейния ръкопис нищо не е прибавено, променено, нито съкратено — също както и в другите ръкописи, които минават през моите ръце. Те идват при мен като автентични документи и като автентични документи аз ги запазвам. Б. а.