Не бяха минали две седмици, а от централното управление дойде заповед. Текстът бе следният: „Във връзка с проявена бдителност и находчивост при изпълнение на служебните задължения, награждавам ефрейтор Бенедикт Рафаел и редник Том Виноград съответно с 15 и 10 дена домашен отпуск. Дата — 4 януари. Командуващ Западната група армии генерал Дудевич“. А на 13 януари, петък, опозиционният вестник „Борба“ публикува секретния финансов отчет на Легиона заедно с номерата на банковите сметки в задгранични банки. Том още помнеше как помощник-писарят Марк Прибрам нахълта в спалното помещение — доволен, задъхан, беше дал пет крони на пощаджията да му намери вестника — и как никой от останалите не вярваше на очите си. Според Бен всички в страната, от господин Президента до портиерите и миячите на улици, били убедени, че корупция в Легиона има. Само че никой не предполагаше, че ще се стигне до такива разкрития, до побоища в парламента, студентски вълнения… а може би и до нещо друго, което Том не можеше да разбере.
Внезапно на вратата се почука. Някой натисна дръжката, но вратата беше заключена отвътре. Бен скочи от столовете, разбута ги настрани и превъртя ключа.
Влезе лейтенант Кемени.
— Спи във кафеза рошава гарга — назидателно изрече той, докато сивите му очички разглеждаха подпухналата физиономия на Бен. — Бегом марш да се измиеш, ако командирът те срещне в такъв вид, пет дена арест не ти мърдат. И се обръсни, в лицето си като кактус! Отпуснал си му края през отпуската…
Бен изпъшка, извади отнякъде прибори за бръснене и хавлиена кърпа и излезе.
— Нещо ново във вестника? — Кемени се обърна към Том.
— Почти нищо, господин лейтенант. Шофьорите стачкуват, университетът е затворен… А, назначен е нов министър на информацията. Къде беше само… Ето го. Ягил, Вен Ягил.
— Вен Ягил? — Кемени се хвърли към вестника.
— Защо, вие познавате ли го?
— Не… Но ме учудва самият факт, че някой с име Вен Ягил става министър.
— Че какво му е на името?
— Как какво? Всъщност… Ти си млад, няма откъде да знаеш.
И Кемени разказа на Том историята на най-безсмисления и най-ожесточен спор в академията на науките и за неговите последици.
Преди трийсетина години титулуваните безделници-филолози се захванали да спорят за гръцката буква „бета“. В някои диалекти на гръцкия тя се чете като „Б“, а в други — като „В“; спорът бил как да се чете тя в думите и имената, идващи от гръцки. Диспутът постепенно се ожесточил, двама от основните участници си докарали инфаркти, докато някой от групата на „Б“-истите привлякъл на своя страна ръководството на Легиона. Самият президент написал уводна статия на първа страница в „Информатора“, в която направо се казвало, че тези, които произнасят „бета“ като „В“, извращават нравите и обичаите на нацията, че са нихилисти и че обществото трябва да бъде безпощадно към тях. А по онова време, скоро след войната, силата и авторитетът сред народа на Легиона и лично на президента били огромни. От това пострадали някои с имена като Аврам, Варвара, Венедикт и някои други — видели се принудени да се прекръстят на Абрам, Барбара или Бенедикт. Нямало никакво насилие, никой не попаднал заради името си в затвор или лагер, но след като министърът на външните работи се прекръстил от Аврам на Абрам Пайвио, а тогавашният главен редактор на „Информатора“ — от Венедикт на Бенедикт Юлеш, настанало масово преименуване. Не за друго, а просто да не се набиват в очи и да си запазят престижната работа, ако са имали такава. Човек с име Аврам или Вен спокойно можел да си живее като обикновен работник или фермер, но в никакъв случай не можел да се издигне в обществото или да заеме държавна служба.
— Това е положението — завърши Кемени. — Един мой преподавател във военното училище, който много обичаше да напомня тази история, казваше, че е по-вероятно опозицията да вземе властта, отколкото някой с име Вен да получи отговорен пост в държавната йерархия. Затова така се учудих. Не знам как този Вен Ягил се е изкатерил толкова нагоре по стълбата, че да го предложат за министър. Най-вероятно допреди време се е казвал Бен Ягил, само че защо така бързо се е преименувал?…
— Кой знае накъде духа сега вятърът в столицата — обади се току-що влезлият Бен. — Може и на мен да ми се наложи да си сменя името.
— И ще го смениш ли, ако ти се наложи?