— Заде. Математикът. Вярно, той не ме обичаше особено, защото се смятах за по-умен от него, и то с основание. Наистина, той добре разбираше математиката, но иначе беше страхотно несъобразителен.
— Май че нашият човек пристигна — рече Бен.
На няколко метра от кръчмата на паркинга спря бяло пежо със столичен номер, завършващ на три нули. От него излезе мъж със сив шлифер, заключи го, пъхна ключовете в джоба си и вместо към регистратурата отсреща, тръгна право към кръчмата.
— Изяде ли си кюфтетата? — попита Бен.
— Готов съм.
Мъжът отвори вратата, влезе вътре и попита кръчмарката за цигари. Беше на тридесетина години, среден на ръст и гладко избръснат. От масата на младежката компания го изгледага с интерес.
Бен се приближи от лявата му страна.
— Извинете, вие за столицата ли пътувате?
— Кой пита? — отвърна му мъжът.
— Ами ние сме двама войници, трябва да пътуваме натам и просто питаме бихте ли ни взели с вашата кола…
— В отпуска ли сте? — прекъсна го мъжът.
— В командировка.
— Документи имате ли?
— Имаме.
— Е, тогава няма проблеми. Само ме изчакайте да изтичам да ми ударят печат.
Мъжът плати цигарите си и излезе. Бен и Том също излязоха след него и застанаха под козирката пред вратата на кръчмата. Вътре младежите отново разгънаха картата на масата и започнаха шумно да спорят за нещо.
Изведнъж по пътя откъм града с голяма скорост се показа полицейска камионетка и закова спирачки точно пред вратата на кръчмата. От каросерията наскачаха десетина полицаи със самодоволни бузести лица, Том се стресна от появата им и се отмести встрани от вратата, но те дори не го забелязаха и размахвайки гумените си палки, нахълтаха в кръчмата. След тях бавно влезе и началникът им, капитан със значка на инспектор-легионер на ръкава на куртката. За голяма изненада на Том обаче, отвътре не се чуха никакви звуци, типични за такива полицейски акции — нито виковете на тези, които налагаха с палките, нито трясъкът на счупени столове и обърнати маси… Очевидно вътре всичко се развиваше без жертви и разрушения. Воден от любопитството си, Том надникна през полуотворената врата и видя скупчените един до друг младежи и зачервения врат на инспектора, който викаше нещо срещу тях. В това време до камионетката спря полицейска арестантска кола. Скоро след това полицаите започнаха да извеждат отвътре младежите един по един, с ръце оковани в белезници, и да ги набутват в колата. Накрая изнесоха раниците им и ги нахвърляха в камионетката. Тогава Том забеляза мъжът със сивия шлифер, който стоеше на стълбите на регистрацията и сякаш с професионален интерес наблюдаваше работата на полицаите. Мъжът забеляза погледа на Том, махна му с ръка и тръгна към пежото си.
Том смушка Бен, който се беше загледал в лицата на младежите зад решетките на арестантската кола, и двамата забързаха към колата.
— Видя ли — каза Бен, — прав бях, че тяхната работа не е съвсем чиста.
Докато чакаше зеления пикап пред него да премине през бариерата, мъжът попита войниците:
— Вие в Дал ли служите?
— В Дал — отговори му Том от задната седалка.
— От вътрешните ли сте?
— От специалните.
— Е, тогава ще вземете по едно специално — каза шофьорът и извади от жабката две кутии бира.
— Не, благодаря, ние вече сме пили по една — обади се Бен.
— Вземайте, вземайте, не съм давал пари за нея. Държавна е.
— Е, щом е държавна, не отказваме…
Мъжът спря колата пред бариерата. Към тях се прибилжи нисък бузест сержант, мъжът извади от джоба си сгънат зелен лист и му го подаде. Когато сержантът го разгъна, се оказа, че той е голям почти колкото покривка за маса и е покрит с печати. Том и Бен също извадиха документите си, сержантът ги погледна, кимна и им ги върна обратно.
— Какви по-точно сте във войската? — попита шофьорът, докато бариерата се вдигаше.
— Компютърни оператори — отговори Бен. Том премълча.
— А, това е интересно… След като се уволните, ще следвате ли нещо?
— Да, вече успяхме да си осигурим стипендии.
— Тогава да се запознаем, по-нататък може би ще се срещаме често — каза мъжът и извади от джоба си две визитни картички.
От визитката Том разбра, че мъжът се казва Михаел Арбиб, работи като преподавател по информатика в държавния университет и е председател на националната асоциация по неформални компютри. Това последното много заинтригува Бен.
— Че при вас изучават ли се неформални компютри?
— За съжаление не. Има само платени курсове към свободния университет. В нашия академичен съвет изпитват страшна алергия към всякакви интердисциплинарни области. Миналата година замалко да въведат и нашата специалност, но на последното гласуване стана скандал. Някой забеляза, че в учебните планове влиза и математическо моделиране на философски идеи, и всички делегати от хуманитарните факултети вдигнаха страхотен вой. Едвам излязохме цели от залата.